Сборник с тестови задачи по биология - Част 1 (Рефлектори, Тъкани и Системи)

Изчерпателен набор от терминологични флашкарти, базирани на кандидатстудентски въпроси по биология, покриващи основни тъкани, органи, регулаторни механизми и жизнени цикли в човешкия организъм.

Епителна тъкан

Тъкан, която покрива външната повърхност на тялото, вътрешната повърхност на кухите вътрешни органи и въздухоносните пътища.

Мастна тъкан

Вид съединителна тъкан, чиито клетки са изпълнени с мазнини и служат като енергиен резерв и за топлинна регулация.

Глиални клетки

Клетки в нервната тъкан, които служат за механична опора на невроните, образуват миелиновата обвивка и поглъщат мъртви нервни клетки.

Скелетна мускулна тъкан

Тъкан, изградена от дълги многоядрени клетки с напречна набразденост, която действа под волеви контрол.

Хомеостаза

Относително постоянство на вътрешната среда на организма независимо от променящите се условия на живот.

Метаболизъм

Обединява всички биохимични процеси, участващи в поддържането на живота на клетките и по този начин на организма.

Рефлексна дъга

Анатомичният път на рефлекса, включващ рецептор, сетивен неврон, нервен център, двигателен неврон и изпълнителен орган.

Сиво мозъчно вещество

Структурен елемент на централната нервна система, изграден от телата на нервните клетки.

Бяло мозъчно вещество

Структурен елемент на централната нервна система, изграден от аксоните на нервните клетки.

Подхълмие (Хипоталамус)

Център в междинния мозък, който контролира вегетативните функции, телесната температура, апетита и жаждата.

Хормони

Специфични биологично активни вещества, секретирани от ендокринните жлези директно в кръвта.

Тироксин

Основен хормон на щитовидната жлеза, чиято недостатъчна секреция в детска възраст води до кретенизъм.

Инсулин

Хормон на панкреаса, който стимулира превръщането на глюкозата в гликоген и мазнини, понижавайки нивото ѝ в кръвта.

Акомодация

Способност на окото да вижда ясно наблизо и далеч чрез промяна на изпъкналостта на лещата.

Жълто петно

Място в централната част на ретината с най-голямо струпване на колбички, където виждането е най-ясно.

Сляпо петно

Място в ретината, където излиза зрителният нерв и липсват фоторецептори (пръчици и колбички).

Кортиев орган

Слухов орган, разположен върху основната мембрана в охлюва на вътрешното ухо, съдържащ сетивни клетки.

Дерма

Слой на кожата под епидермиса, богат на кръвоносни съдове, потни и мастни жлези, и рецептори за сетивност.

Меланин

Тъмен пигмент в най-дълбокия слой на епидермиса, който поглъща вредните ултравиолетови лъчи.

Антигени

Макромолекули или микроорганизми с чужд произход, които притежават белези, разпознавани от имунната система.

Антитела

Специфични плазмени белтъци, произведени от плазматичните клетки за свързване и унищожаване на антигените.

Перисталтика

Последователни съкращения и отпускания на гладките мускулни влакна в стените на стомаха и червата за придвижване на храната.

Тънко черво

Част от храносмилателната система с дължина 5-7 метра, където се извършва основното разграждане и всмукване на хранителни вещества.

Нефрон

Основна микроскопична структурна и функционална единица на бъбрека, съставена от капсула и извито каналче.

Систола

Фаза на сърдечния цикъл, характеризираща се със съкращаване на миокарда.

Диастола

Фаза на сърдечния цикъл, характеризираща се с отпускане на сърдечния мускул.

Аглутинация

Специфично слепване на еритроцитите при взаимодействие между техните антигени и съответните антитела в плазмата.

Надкостница

Плътна съединителна тъкан, покриваща костта отвън, която осигурява нейното хранене и нарастване на дебелина.

Зигота

Първата клетка на новия организъм, образувана в резултат от сливането на яйцеклетка и сперматозоид.

Овулация

Процес на разпукване на Граафовия фоликул и попадане на зрялата яйцеклетка в маточната тръба.

Онтогенеза

Индивидуалното развитие на организма от образуването на зиготата до неговата смърт.

Гаструлация

Етап от зародишното развитие, при който се оформят зародишните пластове (ектодерма, ендодерма и мезодерма).

Плацента

Временен орган, който осигурява обмяната на вещества и газове между майката и плода по време на бременността.