КП 200

чл. 40 (1) КРБ

Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

..

Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

.

Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

.

Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.

Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.

Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон.

 За събрания на закрито не се изисква разрешение.

 Гражданите могат свободно да се сдружават.

Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.

Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.

Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството.

Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.

Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.

Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.

Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.

Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.

Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.

Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред, определени със закон.

Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.

Всеки има право на образование.

Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

Висшите училища се ползват с академична автономия.

Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.

Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.

Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.

Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.

Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Основните права на гражданите са неотменими.

Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.

Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.

Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.

Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.

Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.

Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.

Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.

Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

Народното събрание има самостоятелен бюджет.

Народното събрание се състои от 240 народни представители.

Народното събрание се избира за срок от четири години.

В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.

Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.

Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.

Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.

Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.

Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.

Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.

Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание.

Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при: \n 1. подаване на оставка пред Народното събрание; \n 2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено; \n 3. установяване на неизбираемост или несъвместимост; \n 4. смърт.

В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 - от Конституционния съд.

Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.

Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.

Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители.

Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.

На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."

На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.

Председателят на Народното събрание: \n 1. представлява Народното събрание; \n 2. предлага проект за дневен ред на заседанията; \n 3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им; \n 4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове; \n 5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание; \n 6. организира международните връзки на Народното събрание.

Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените им от него дейности.

Народното събрание се свиква на заседания от председателя на Народното събрание: \n 1. по негова инициатива; \n 2. по искане на една пета от народните представители; \n 3. по искане на президента; \n 4. по искане на Министерския съвет.

Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии.

Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.

Временни комисии се избират за проучвания и анкети.

Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.

Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

 Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.

Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити.

Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.

Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.

Народното събрание:

1\. приема, изменя, допълва и отменя законите; \n 2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му; \n 3. установява данъците и определя размера на държавните данъци; \n 4. насрочва избори за президент на републиката; \n 5. приема решение за произвеждане на национален референдум; \n 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя; \n 7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя; \n 8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон; \n 9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми; \n 10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; \n 11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; \n 12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; \n 13. дава амнистия; \n 14. учредява ордени и медали; \n 15. определя официалните празници; \n 16. изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика; \n 17. изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1\. имат политически или военен характер; \n 2. се отнасят до участието на Република България в международни организации; \n 3. предвиждат коригиране на границата на Република България; \n 4. съдържат финансови задължения за държавата; \n 5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове; \n 6. се отнасят до основните права на човека; \n 7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение; \n 8. изрично предвиждат ратификация. \n 9. предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.

чл.85(2)

Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.