Диарогенни Escherichia coli

Какво е характерно за Е. coli?

• сем. Enterobacteriaceae, род Escherichia

• грам-отрицателни прави пръчици

• разположението на клетките е нехактерно – поединично, по двойки или в неправилни
  формации

• перитрихи, но се срещат и неподвижни щамове

• не образуват спори

• повечето образуват капсули или микрокапсули

• аероби, факултативни анаероби

• невзискателни

Антигенна структура:

• О-антигени

• Н-антигени

• F-антигени

• K-антигени

Фактори на патогенност и вирулентност:

• Ендотоксин

• Екзотоксини
   Ентеротоксини (ST, LT…)
   Цитолитични токсини ( Vero-toxin…)

• Фимбрии ( пили )

• Капсулни антигени – (О1….)

  
  

Етиология и епидемиология (предаване):

• част от нормалната флора в дисталните отдели на ГИТ още от раждането

• входна врата – устна кухина

• механизъм – фекално-орален

Заболявания:

• Неонатален менингит – водещ причинител е
  E.coli, септицемия и висока смъртност

• Гастроентерити

• уроинфекции

• сепсис

Патогенеза на гастроенетеритите:

• ентеротоксигенни E. coli (ETEC)

• ентероинвазивни E. coli (EIEC)→диарогенни

• ентеропатогенни E. coli (EPEC)→диарийни заболявания;предимно при новородени и деца в ранна детска възраст, с висока смъртност

• ентероагрегативни E. coli (EAEC)

• ентерохеморагични E. coli (EHEC)

Материали за изследване:

• фецес

• урина

• секрети (вагинален,
  ушен, очен, гърлен, раневи)

• ликвор и кръв

• аутопсионен
  материал

Лбораторна диагностика:

• Микроскопско изследване на клиничния материал се прави по изключение само ако има диагностична стойност (ликвор,
  раневи секрет)

• Използват се кръвен агар, диференциращи хранителни среди,Клиглер

• От съществено значение е антигенния анализ на E.coli.
  Използва се аглутинация тип Грубер с ОК-анти E.coli серуми

• Антибиограма. Като част от нормалната микрофлора E.coli са резервоар на R-плазмиди
  

Лечение и профилактика:

• Имунопрофилактични и имунотерапевтични средства не се използват. Ключово е провеждането на санитарно-епидемични мероприятия

• Широкоспектърни бета-лактами, аминогликозиди, триметоприм, имипенем, но след антибиограма, поради възможната полирезистентност