Основни концепции в психодинамичните теории и психотерапията

Изчерпателни флаш карти по терминология от психодинамичната теория, обектните отношения, теорията на привързаността и нивата на личностова организация.

Четири психодинамични школи

Школата, която продължава Фройдистките идеи, Обектната психология, Селф-психологията в САЩ и Полусъвременните рационални школи във взаимоотношенчески анализи.

Обектите в теорията на обектните отношения

Ментални репрезентации на настоящи и минали взаимоотношения със значимите ни други и емоциите, свързани с тях.

Проективна идентификация

Психично облекчаване чрез прехвърляне на собствени аспекти върху другите, което може да изпразни Селф-а и да маскира нарцистична празнина като депресия.

Персекуторна (преследваща) тревожност

Примитивна тревожност, при която човек се страхува, че външен обект ще го нападне или унищожи.

Депресивна тревожност

Появява се около $4-6$ месец; загриженост, че собствените деструктивни импулси могат да наранят или унищожат обичания обект.

Динамичен (термин)

Заимстван от физиката на $19$ век, за да изрази идеята за две противоборстващи сили, произвеждащи ефективна трета сила, действаща в друга посока.

Принцип на удоволствието срещу Принцип на реалността

Противоречието между бебешките аспекти, търсещи незабавно удовлетворение, и его-функцията, която изисква съобразяване с външните изисквания.

Кастрационна тревожност

Усещане за безпомощност и импотентност; произтича от Едиповия комплекс при момчето, страхуващо се от наказание за чувствата си към майката.

Царският път към несъзнаваното

Метафора на Фройд за сънищата като основен достъп до несъзнаваните процеси.

Траур срещу Меланхолия

При траура има репарация на вътрешния обект и пускане, докато при меланхолията обектът не може да бъде пуснат и процесът на скърбене не започва.

Его психология

Школа (Хартман, А. Фройд, Ериксън), която подчертава адаптивния капацитет на Аза и изследва стратегиите за справяне с тревожността чрез защити.

Триангулация

Когнитивен маркер при разрешаването на Едиповия комплекс, когато детето разбира, че други двама души могат да имат отношения, които не го включват.

Конкордантен контрапренос

Когато терапевтът изпитва емпатийно това, което пациентът като дете е изпитвал по отношение на ранния обект.

Комплементарен контрапренос

Когато терапевтът изпитва онова, което обектът е чувствал към детето.

Разцепване (splitting)

защитен механизъм, при който обектите се възприемат с изцяло добри и изцяло лои характеристики

Интернализирана сигурна база

Вътрeшна репрезентация на сигурен възрастен, която позволява на индивида да се самоутешава и да изследва света самостоятелно.

Деактивиране

Основен защитен процес при избягващата привързаност; измества вниманието от събития и спомени, които активират нуждата от близост.

Когнитивно изключване

Основен защитен процес при амбивалентната привързаност; информацията се разделя в противоположни посоки, водещо до объркване и непоследователност.

изолирани системи

Защитен процес при дезорганизираната привързаност, който блокира болезнената информация за насилие или загуба преди достъпа й до съзнанието.

Четири категории привързаност при деца

Сигурна, Избягваща, Амбивалентна и Дезорганизирана.

фазите на загуба на обекта на привързаност по Боулби

Протест, отчаяние, дезадаптация/реорганизация и отчуждение.

Ментализация

Способността да се разбират собствените и чуждите умствени състояния и мотивации; развива се чрез огледалното отразяване от родителя.

Екзекутивни функции

Координация на процеси за постигане на цел: съхранение/обновяване (updating), подтискане на импулси (inhibition) и превключване (shifting).

Невротично ниво на организация

Интегрирана идентичност, добри защити от втори порядък (изтласкване) и запазено тестиране на реалността.

гранично ниво на организация на личността

Дифузна идентичност, използване на примитивни защити (разцепване, проекция) и крехко тестиране на реалността при стрес.

Психотично ниво на организация

Дълбоко объркана идентичност, липса на тестиране на реалността и доминиращ страх от унищожение.

Психодинамична формулировка

Разглеждане на симптома като вторичен ефект на несъзнавани психологически процеси и конфликти, а не като причина.

Его-синтонни

Симптоми, които индивидът възприема като част от себе си и не му създават съзнателен вътрешен конфликт.

Резилиентност

Намалена уязвимост към опасности от средата и способност за преодоляване на стрес въпреки неблагополучията.

Патологичен траур

Проявява се като пълно отсъствие на скърбене (неуспех) или като хронично, нестихващо страдание, което не позволява реорганизация.