Началото на Балканското възраждане

Тези флашкарти обхващат ключовите личности, термини и събития, свързани с началото на Балканското и Българското възраждане през XVIII и XIX век.

Балканско възраждане

Период на преход на балканските общности от традиционно към модерно общество през XVIII и XIX в., включващ икономически, политически и културни промени.

Евгениос Вулгарис (1715 - 1806)

Гръцки просветител и основоположник на гръцкото модерно образование, роден на о. Корфу и основател на Атонската академия.

Дамаскин

Сборник с християнски поучителни слова и жития, написан на достъпен народен език, носещ името на духовника Дамаскин Студит.

Цариградска патриаршия

Център на православието и на гръцкия език, който облагодетелства гръцкото духовно възраждане.

Карловац (дн. Сремски Карловци)

Духовен център на сърбите в Австрийската империя, където книжовници и духовници работят за запазване на сръбския език и православието.

Атонска академия

Образователна институция, основана през 1749 г. от Евгениос Вулгарис в манастира „Ватопед“, издигната до нивото на европейски университет.

Адамантиос Кораис (1748-1833)

Гръцки просветител и лингвист, обосновал идеята за гръцката нация като наследник на Древна Елада и автор на „Речник на новия гръцки език“.

Ригас Велестинлис

Известен гръцки книжовник, повлиян от идеите на Френската революция.

Българско възраждане

Процес на национално осъзнаване, образуване на българската нация и утвърждаване на капиталистически отношения през втората половина на XVIII и XIX в.

Йосиф Брадати

Монах от Рилския манастир и книжовник, автор на повече от десет сборника, чийто език се доближава до говоримия.

Партений Павлович

Духовник, роден в Силистра, автор на една от първите български автобиографични творби през XVIII в.

Христофор Жефарович

Автор на творбата „Стематография“, която е важен знак за духовното раздвижване през XVIII в.

Килийни училища

Училища към църкви или манастири, в които векове наред се обучават предимно духовници.

Общински училища

Училища, издържани от българските общини, които превръщат образованието в обществена необходимост.

Захарий Орфелин и Доситей Обрадович

Сръбски книжовници, които въвеждат историческата тема в книжнината и полагат основите на интереса към народните обичаи.