Моят Български

Intensive Bulgarian 1, Intensive Bulgarian 2, Bulharština pro samouky SPN, Здравейте 1, Здравейте 2, Аз говоря български C

глъ̀тка
———
1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система.
2. Еднократно движение на този мускулен канал при гълтане. Започна да пие на едри глътки.
3. Количество течност или въздух, които се поемат на едно гълтане. Глътка вода. Глътка въздух.

hltan, hlt, lok

пло̀чка
———
1. Малки правоъгълни метални или дървени парчета. Плочки за домино. Метални плочки на ризница.
2. Малка керамична плоча за стенна облицовка или подова настилка.

dlaždice

по̀крив
———
1. Най-горната част на сграда, която я покрива, затваря отгоре.
2. Горна част, която покрива нещо. Покрив на кола.
3. Прен. Къща, дом. Нямам покрив над главата си.

střecha

огладня̀вам, огладнѐя
———
Ставам гладен. Който не работи, не огладнява.

vytrávit, dostat hlad

подсѐщам, подсѐтя
———
1. Казвам на някого нещо, за да му помогна да си спомни или за да му припомня.
2. Насочвам към определена мисъл; подсказвам.

upomenout, připomenout

това ме подсѐща

to mi připomíná

заповя̀дам, заповя̀двам
———
1. На кого. Давам заповед, нареждам.
2. Властвам, диктувам, ръководя. Тук заповядвам аз.

přikázat, poručit

звънѐц
———
1. Метална или стъклена камбанка с подвижно езиче за произвеждане на звън. Съдията разклати звънеца.
2. Уред, механизъм за произвеждане на звън. Звънецът на часовника се е повредил.

zvon

изведнъ̀ж
———
1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж.
2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно.
3. Едновременно, от един път; заедно. Изяжда изведнъж 3 яйца. Ще тръгнем изведнъж от всички страни.

náhle

реваншѝрам се
———
Отплащам се, възвръщам (за) услуга, помощ и др.

revanžovat se, oplatit něco

сваря̀вам, сва̀ря
———
1. Какво. Варя до готовност. Сварявам картофи.
2. Прен. Какво. Приготвям, като варя. Ей сега ще сваря една бърза чорба.
3. Прен. Разг. Кого. Правя да му бъде горещо, сгорещявам. Сварила си детето с толкова дрехи!

svařit, uvařit

сва̀рвам, сва̀ря
———
1. Кого, какво. Заварвам. Сварих го в университета. Сварих го неподготвен.
2. Разг. Успявам да свърша в определено време, навреме; успявам да се вредя навреме. Сварих да наготвя, преди да са си дошли. Сварих и до магазина да отида. Кога свариха да накупят по две жилища.

zastihnout

рохко сварени яйца̀

vajíčka na měkko

твъ̀рдо сварени яйца̀

vajíčka na tvrdo

сла̀гам да лѐгне

uložit někoho (ke spánku)

сго̀твям, сго̀твя
———
Приготвям ядене. Трябва да сготвя нещо вкусно за вечеря.

uvařit, vařit

ша̀пка

čepice

жлъ̀чка
———
1. Вътрешен орган с вид на мехурче, сраснало в черния дроб, в което се събира сок; жлъчен мехур. Имам болна жлъчка.
2. Жлъчен сок — горчив жълто-зелен секрет на черния дроб с важна роля за преработване на мазнините в организма.

žlučník

бурка̀н
———
Стъклен съд с широко гърло и с цилиндрична форма за компот, сладко и др.

sklenice

вдѝгам шум
———
Разгласявам.

dělat hluk, rozruch

завѝвам, завѝя
———
1. Променям посоката на движението си, като тръгвам наляво или надясно; правя завой. Трябва да завиеш вдясно по една малка уличка.
2. Какво. Увивам, загъвам от всички страни с хартия, плат и под., за да опаковам, предпазя. Завий хляба в тази хартия.
3. Кого, какво. Покривам със завивка или дреха за топлене или прикриване. През нощта ставам, за да завивам детето.
4. Какво. Завинтвам. Завивам гайка/бушон.
5. Какво. Навивам на руло, за да запретна — ръкави, крачоли и под.; засуквам.

zabalit, obalit

нарѐждам, наредя̀
———
1. Кого, какво. Слагам нещо в определен ред. Наредих книгите в библиотеката.
2. Какво. Разтребвам, почиствам, като поставям всичко на мястото му. Наредих първо мазето.
3. На кого/на какво. Издавам наредба, заповядвам. Директорът нареди утре да пътувам за София.
4. Разг. Разказвам за живота и делата на умрял човек с плачевен глас. Стари жени нареждаха край ковчега с покойника.

nařizovat, rozkázat, narovnat, zatřídit

подна̀сям, поднеса̀
———
1. Какво. Давам с необходимото уважение. Поднасям храна. Поднасям венец.
2. Прен. Изразявам положителни чувства. Поднасям почитанията си.
3. За кола — плъзгам се, подхлъзвам се.
4. Разг. Кого. Шегувам се, иронизирам.

servírovat, přinést

зана̀сям, занеса̀
———
1. Какво. Нося, отнасям някъде, извън мястото, където съм. Занеси яденето на баба си.
2. Какво, На кого. Предавам поздрави, новини и под. там, където отивам. Занеси поздрави на майка си.
3. Какво, На кого. Предавам, съобщавам, каквото съм чул и видял; доноснича.
4. За вода — отнасям с течението си. Водата занесла селото.
5. Прен. За превозно средство и под. — отклонявам се по хлъзгав път; поднасям. В планината колата занесе на няколко пъти.
6. Прен. Кого. Заблуждавам, будалкам. Не ме занасяй, знаеш, че не вярвам в тези неща.
7. Прен. Кого. Шегувам се, закачам се. Занасяха го заради успехите му.

přinést, zanést

глъ̀твам, глъ̀тна
———
Гълтам изведнъж, на един път или поединично. Глътнах хапчето. Искам да глътна малко въздух.
• Глътвам/глътна си езика. — Разг. Нищо не казвам, замлъквам поради уплаха, смайване, стресване. Да не си си глътнал езика?

polknout

декламѝрам

recitovat

колѝчка
———
1. Малка кола с две или четири колелета, която се дърпа или се тика с ръце. Количка за багаж. Бебешка количка. Инвалидна количка. Пренасям пясък с количка на строежа.
2. Детска играчка, наподобяваща автомобил.

kára, vozík

опѝсвам, опѝша
———
1. Кого, какво.
1. Разказвам подробно устно или писмено. Описа пътуването си.
2. Какво. Систематично излагам сведения за състава и особеностите на нещо. Описвам старобългарски ръкопис.
3. Правя списък на имущество на длъжник.
4. Какво. Ограждам, очертавам, правя линия.
5. Извършвам някакво движение като линия или кръг. Падащата звезда описа дъга на небосклона.

popsat

опозна̀вам, опозна̀я
———
Запознавам се добре с някого или нещо. Опозна хората и бита им.

poznat, rozpoznat

пло̀ча
———
1. Плоскост от твърдо вещество. Бетонна плоча на къща.
2. Четириъгълен тънък камък, употребяван за покриви или за настилка на тротоари, пътеки и др. Къщата е покрита с плочи. Около къщата има пътека от плочи.
3. Диск със звуков запис за възпроизвеждане с грамофон. Грамофонна плоча.
4. Четириъгълна плоскост с паметен надпис. Паметна плоча.

deska, plát, plotýnka vařiče, dlaždice

студ
———
Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.
• Бера студ. — Разг. Студено ми е, студувам.

mráz, mrazení, zima

аеро̀бика

aerobic

гъ̀лтам лека̀рство

brát medicínu, léky

допълнѐние
———
1. Нещо, което се добавя към друго, за да стане по-пълно, по-цялостно, по-завършено; добавка. Допълнение на наредбата за приема във висшите училища.
2. Спец. В езикознанието — второстепенна част на изречението, която посочва обекта на действието. Пряко допълнение.

doplněk

елѐн

jelen

изстѝвам, изстѝна
———
1. Ставам студен. Супата изстина. Времето изстина. Ръцете ми изстинаха.
2. Простудявам се, настивам. Изстинах и сега кашлям. Много бързо изстивам.
3. Прен. Охладнявам, ставам безразличен към някого или към нещо. Изстина към нея. Изстинах към работата.
4. Прен. Смразявам се, замръзвам, обикн. от страх, ужас. Погледнала го и изстинала — той бил мъртъв.

vychladnout

кръстосло̀вица
———
Забавна задача — мрежа от квадратчета, които трябва да се попълнят хоризонтално и/или вертикално с думи; ребус. Решавам кръстословица.

křížovka

ла̀кът
———
1. Външната страна на средната става на ръката. Боли ме лакътят. Слаби лакти.
2. Част от ръкава на дреха, която приляга на това място. Протрил си е лактите. Пуловерът има дупки на лактите.
3. Мярка за дължина — аршин.

loket

напослѐдък
———
В последно време. Напоследък не идва вкъщи.

poslední dobou

но̀кът
———
1. Твърда рогова плоскост в горния край на човешки пръст.
2. Остър рогов израстък при животните и птиците. Котешки нокти.
• Показвам ноктите си. — Показвам какъв съм (за негативни качества).
• Давам и калта под ноктите си. — Давам всичко.
• Със зъби и нокти. — С последни сили, самоотвержено

nehet

обѝрам, обера̀
———
1. Кого, какво. Извършвам обир. Обраха пощата!
2. Какво. Вземам, откъсвам, събирам. Обрах падналите круши. Обрах всичките рози в градината.

obrat, oloupit, očesat

отстъ̀пвам, отстъ̀пя
———
1. Отмествам се, отдръпвам се. Отстъпих малко назад.
2. За бойна група — оттеглям се под натиска на неприятеля.
3. Отказвам се от намеренията си, от плановете си. Няма да отстъпя, докато не постигна целта си.
4. Какво, На кого. Отказвам се в полза на друг. Отстъпих мястото си на една възрастна жена.
5. Правя отстъпка при търговска сделка, намалявам цената.
6. На кого/на какво. Притежавам някакво качество в по-малка степен от друг. Той не отстъпва на приятеля си в учението.

couvnout, ustoupit, podstoupit

поѐмам, поѐма
———
1. Кого, какво. Вземам, което ми се подава. Поемам детето.
2. Какво. Поглъщам, приемам (храна, въздух, лекарства и др).
3. Тръгвам в определена посока. Поеха към града.
4. Започвам да говоря; подемам.
5. Приемам да върша нещо; нагърбвам се. Поемам работата в ръцете си.
6. Прен. Разг. Разбирам, възприемам. Обяснявам, ама то не поема.

nasát, pojmout, absorbovat

поѐмам си дъх
———
1. Кого, какво. Вземам, което ми се подава. Поемам детето.
2. Какво. Поглъщам, приемам (храна, въздух, лекарства и др).
3. Тръгвам в определена посока. Поеха към града.
4. Започвам да говоря; подемам.
5. Приемам да върша нещо; нагърбвам се. Поемам работата в ръцете си.
6. Прен. Разг. Разбирам, възприемам. Обяснявам, ама то не поема.

chytit dech

поса̀ждам, посадя̀
———
Заравям семе или корените на растение, за да расте. Посаждам цвете.

vysadit, zasadit

пра̀вя но̀мера на

šít boudu na

прибѝрам, прибера̀
———
1. Какво/кого. Вземам при себе си, у дома или на закрито, скрито. Прибирам подарък. Прибрах децата.
2. Какво. Събирам нещо разпръснато. Прибирам дрехите в гардероба. Прибирам сено.
3. Какво. Разтребвам, привеждам в ред. Прибирам стаята.

sklidit, odklidit, sebrat

разпозна̀вам, разпозна̀я
———
Познавам измежду много еднородни предмети или хора; идентифицирам. Разпознах я сред тълпата. Разпознах усмивката му.

poznat, rozeznat, rozpoznat

реша̀вам, рѐша
———
1. Намислям какво да направя, как да постъпя. Реших да се откажа от пеенето.
2. Какво. Намирам правилния отговор, изход; разгадавам, разрешавам. Решавам задачи. Реших загадката. Реших кръстословицата.
3. За някакъв орган на управление — постановявам. Съдът реши да отложи заседанието.

rozhodnout, vyřešit, řešit

то̀пка
———
1. Кух или плътен предмет или веществена маса със сферична форма. Метална топка. Дървена топка. Стъклена топка. Снежна топка.
2. Предмет със сферична форма, направен от кожа или гума, който се използва за игра. Футболна топка.

míč

третѝрам
———
1. Какво. Разглеждам въпрос (в научно съчинение и др.). В изследванията си третира въпроси около основаване на държавата.
2. Спец. С какво. В медицината — прилагам лечебни средства.
3. Какво. Обработвам, с някакви средства. Третирам семената с химически средства.
4. Прен. Разг. Кого. Отнасям се по някакъв начин с някого. Третират го като голям учен.
5. Прен. Разг. Кого. Отнасям се лошо с някого; преследвам, измъчвам.

chovat se nějak, zacházet, jednat

средновеко̀вие

středověk

вря
———
1. За течност — движа се, клокоча при силно нагряване; кипя. Водата ври. Млякото ври.
2. Варя се в силно нагрята течност. Оставете ги да врят десет минути.
3. Прен. Вълнувам се, бушувам; намирам се във възбудено състояние. Главата ми ври от мисли.

Врял и кипял. — Разг. За човек — който е опитен, знае много, преживял е много. Той е врял и кипял в тая работа.

vřít

го̀твя се
———
1. За какво. Подготвям се. Готвя се за изпитите. Готвя се за най-лошото.
2. Възнамерявам, каня се, тъкмя се. Тъкмо се готвех да си тръгвам.

připravovat se

грѐя
———
1. Излъчвам топлина и/или светлина; топля, светя. Слънцето грее. Огънят грее. Месечината грее. Звездите греят.
2. Отразявам светлина; блестя, лъщя. Прозорците греят. Роклята ѝ грее цялата в позлата. Стаичката грее в чистота.
3. Прен. Имам блясък; пламтя, сияя. Очите ми греят. Лицето ѝ грее в усмивка.
4. Кого, какво. Правя да стане топъл; топля, затоплям, стоплям. Грея ръцете си. Грея вода на слънцето.

hřát, rozehřívat

ѐдър
———
1. Който има размери, значително по-големи от средните. Едър кон. Едра жена. Едри капки пот. Едри сълзи.
2. Който притежава значителни материални възможности и собственост в размери, по-големи от стандартните. Едър земевладелец.
3. Значителен, важен. Няма едри и дребни факти.

velký, robustní, bujný

заля̀звам, заля̀за
———
1. За слънце, звезди, луна — скривам се зад хоризонта. През зимата слънцето залязва в 5 часа.
2. Прен. За слава, власт — западам. След провала на филма славата му започна да залязва.

zapadat (slunce)

зрѐя
———
1. Съзрявам, добивам зрелост.
2. За плод или зеленчук — добивам вид и вкус за консумиране.
3. Прен. За мисъл, план, творческо произведение — оформям се, добивам завършен вид.
4. Прен. За събитие — подготвям се. Борбата зрее.
5. За приготвени хранителни продукти — добивам качества и вкус. Виното зрее. Сиренето зрее.

zrát, uzrát dozrát

извѐждам, изведа̀
———
1. Кого, какво. Водя навън или в някаква посока. Извеждам от стаята. Извеждам от квартала. Извеждам детето на разходка. Този път извежда на магистралата. Извеждам в парка.
2. Прен. Кого. Изваждам от някакво състояние. Извеждам от апатия.
3. Прен. Какво. Насочвам с усилие към някакво състояние. Извеждам отбора до успех.
4. Прен. Какво. В науката — извличам чрез изчисления, правя изводи. Извеждам формула. Извеждам закон.
5. Спец. Вписвам документ в изходящ дневник и поставям изходящ номер.

vyvést, vyvodit, vytáhnout

извѐждам/изведа̀ ку̀чето на разхо̀дка

vyvenčit psa

на ѐдро

velkoobchod

наѐсен
———
През следващата есен; когато дойде есента. Наесен ще бъде ученик в първи клас.

napodzim

напрѐдък
———
Преуспяване, успех, напредване, постъпателно движение напред, прогрес. Икономически напредък.

pokrok

напро̀лет
———
1. През следващата пролет, когато дойде пролетта. Напролет ще започнем да строим къща.
2. През пролетта.

na jaře

о̀нзи ден

předevčír

пла̀ша
———
1. Кого/какво, С кого, с какво. Вдъхвам страх, боязън. Не плаши децата с вампири.
2. Какво. При лов — викам, за да подгоня дивеча.

děsit, plašit

посоля̀вам, посоля̀
———
Соля малко, до необходимия вкус.

solit

пъстъ̀рва

pstruh

работоспосо̀бен
———
Който е годен, способен да работи. Работоспособен човек.

produktivní, funkční

солнѝца
———
Съд, в който се сервира сол. Стъклена солница.

solnička

срѐдище
———
1. Остар. Среда, център.
2. Прен. Място, където е централизирана някаква дейност или където се събират някакви хора; център. Търново през ХIV в. е средище на културния живот на страната. Кафенето е средище на артисти.

centrum, fórum, prostor, středisko

урѐждам, уредя̀
———
1. Какво. Слагам в ред; оправям, устройвам. Уреждам дом. Уреждам отношенията със съпруга си.
2. Какво. Организирам, устройвам, подготвям. Уреждам изложба. Уреждам екскурзия. Уреждам тържество.
3. Какво. Уговарям. Уредих си среща с ректора. Уредих ти час при най-добрия зъболекар.
4. Прен. Кого. Устройвам (условия на живот, работа и др.), често по нечестен начин. Уреди дъщеря си на добра работа. Уреждам го с голям апартамент. Уреждам ги да следват.
5. Прен. Какво. Обзавеждам с всички удобства за живеене; подреждам. Уреждам къщата си. Уредиха добре града.
6. Прен. Какво. Успявам да наготвя, да приготвя нещо, което изисква майсторство, има тънкости. Уреждам добре хляба. Уреждам виното. Уреждам печената пуйка.

hostovat, obstarat, vyjednat, domluvit

у̀тринен

ranní

хо̀дя пеша̀

chodit pěšky

кавга̀
———
Шумна караница, свада. Правя кавга. Водя кавга.

hádka

кавгаджѝя
———
Човек, склонен към кавги. Голям кавгаджия.

rváč

възто̀рг
———
1. Само ед. Висок подем на чувствата; възхищение. Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг.
2. Обикн. мн. Възгласи за изразяване на възхищение. Възторзите нямаха край.

obdiv, nadšení, jásot

вървѝ с

hodit se k (např. oblečení)

годенѝк
———
Младеж, който се е годил.

snoubenec

годѝшнина

výročí

годѐж
———
Уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред родители и близки, както и празненство, на което се огласява тази уговорка. Обявявам годеж. Правя годеж. Празнувам годежа.

zásnuby

дежу̀рство
———
Изпълняване на служебни задължения от група хора в определена последователност. Нощно дежурство.

služba

завѐждам, заведа̀
———
1. Кого. Придружавам до определено място лице, което по различни обстоятелства не може да отиде само; отвеждам (с превозно средство или пеша). Заведох детето на лекар. Заведох един чужденец до центъра.
2. Кого. Отвеждам под стража.
3. Прен. Кого. За улица, следи, пътека и под. — насочвам, отвеждам до определено място. Следите ги заведоха до къщата.
4. Кого. Вземам да живее в новото ми семейство дете от предишния си брак. Тя завари едно момче и заведе едно момиче.
5. Какво. Започвам да водя следствие, процес, дело.
• Завеждам в гроба. — Ставам причина някой да умре.

dovést, odvést, zavést, uvést

ка̀пя
———
1. За течност — падам на капки. Сълзите ѝ капят. Кръвта капе.
2. За съд, таван и др. — пропускам по малко вода. Тенджерата капе.
3. Какво. Правя да капе. Капя му капки в очите.
4. Прен. Разг. За коса, зъби, листа на дърво, плодове — падам. Косата ми капе.
5. Прен. Разг. Получавам редовно по малки суми пари. От градината капят пари. Ако не тече, капе.

kapat

копа̀я
———
1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за основите на къщата. Копая канал.
2. За животно, човек — рия, правя дупка в земята. Копая с ръце дупка в пясъка. Тези животни си копаят дупки за зимата.
3. Вадя, добивам от земята. Копая въглища. Копая руда.
4. Обработвам земята, като я разравям с инструмент. Копая лозе. Копая царевица.
5. Разг. Скривам в дупка в земята. Копая злато в земята.
6. Разг. Погребвам.

kopat

кръ̀гъл
———
1. Който има форма на кръг. Кръгла луна. Кръгъл диск.
2. Прен. Който е съвършен, завършен, пълен. Кръгъл глупак. Кръгъл отличник.
3. За число — който няма дробна част; цял. Кръгли числа. Кръгла сметка.

kulatý, kruhový

капа̀н
———
1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капана.
2. Прен. Уловка, примамка. Устроиха му капан и го заловиха със стоката. Попадам в капан.
• Поставям/поставя капан (на някого). — Устройвам уловка.

past

зало̀жа капа̀н
———
Поставям/поставя капан (на някого). — Устройвам уловка.

nastražit past

лъ̀скав
———
1. Който блести, излъчва блясък. Лъскав плат. Лъскав под.
2. Прен. Разг. Пренебр. Който има само външен, фалшив блясък. Много е лъскава твоята приятелка. Продава се за няколко лъскави парцала.

lesklý

ма̀щеха
———
1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на негови деца от предишен брак.
2. Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки.

macecha

навечѐрие
———
1. Вечерта, която предхожда някакъв ден. В навечерието на празника.
2. Близкото време, предшестващо някакво събитие. В навечерието на Освобождението.

předvečer

нѝва
———
1. Земя, която се засява с житни растения. Изораха нивата.
2. Посев. Нивата се развиваше бързо след дъждовете.
• Като кучето на нивата. — Разг. Несполучливо, неуспешно.

lán, pole

пия̀ница
———
Човек, който пиянства; алкохолик.

opilec, pijan

покра̀й
———
1. Близо до, край. Минавам покрай него.
2. Около. Заобикалям покрай парка.
3. Прен. Разг. Заедно с. Покрай сухото гори и суровото.
4. Прен. Разг. По причина на, заради. Покрай тебе и мене скъсаха.

podél, kolem, okolo

предизвѝквам възто̀рг у

uchvátit, okouzlit, čarovat (více slovně)

пу̀скам писмо̀

poslat dopis

пуст
———
1. Безлюден, ненаселен. Пуст остров.
2. Обезлюден, изоставен. Пусто село.
3. Празен, незапълнен.
4. Прен. Безсъдържателен. Пуста душа.
5. Омразен, проклет. Пуста орисия!
6. Който предизвиква възторг, възхищение. Пустата му гиздосия.

prázdný

първенство̀
———
1. Само ед. Положение на първенец.
2. Състезание, на което се излъчва първенец в определена област на спорта; шампионат. Републиканско първенство.

mistrovství, šampionát

разхо̀ждам, разхо̀дя
———
Водя на разходка. Трябва да разходя детето.

vzít na procházku

ря̀дък
———
1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка брада.
2. В който има течност (обикн. повече от необходимото); воднист. Рядък сок. Рядка каша.
3. Който се появява през големи интервали от време. Редки звуци. Редки хора.
4. Който не се среща често (и затова се цени). Рядка пеперуда. Рядка билка.
5. Който се отличава от другите; особен, странен, чуден. Рядко явление. Рядко удоволствие.
• Редки ми са пръстите. — Много харча, пилея.
• Рядка птица. — Изключителен човек (може и иронично).

řídký, vzácný