1. НОВОТО ВРЕМЕ И БЪЛГАРИТЕ - вариант
НОВОТО ВРЕМЕ – ЕПОХА НА ПРОМЕНИ
Граници на Новото време: 1492 г. - откритие на Америка до 1918 г. - край на Първата световна война.
Най-важните промени в живота на хората
Преход на човека като двигател на света.
Достъпност на книгите и знанието, разпространение на светски знания.
Машини заменят ръчния труд.
Преход на европейците от поданици към равноправни граждани.
КНИГОПЕЧАТАНЕТО
Изобретено от Йохан Гутенберг в средата на XV в.
Революция в разпространението на книгите и знанията.
Първа печатница внесена в България през 1828 г. от Никола Карастоянов.
Първите печатни книги на български:
„Абагар“, молитвеник, 1651 г.
„Неделник“, 1806 г.
ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ – УПАДЪК И РЕФОРМИ ПРЕЗ XVIII И XIX В.
Кризата в Османската империя:
Източен въпрос – борба за подялба на наследството.
Кърджалийско време (XVIII в.).
Реформи - ерата на Танзимата:
Премахване на еничарския корпус и спахийството при Махмуд II.
Гюлхански хатишериф (1839 г.) издаден от Абдул Меджид.
ГЮЛХАНСКИ ХАТИШЕРИФ (1839 г.)
Географско положение на османските провинции.
Благата от добра администрация:
Гаранции за сигурност на живота, честта и имотите на поданците.
Редовно събиране на данъците.
Редовно набиране на войници и срок на обучение.
Правата на поданците без оглед на религия и секта.
БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ
Същност: преход от Средновековието към Новото време.
Граници и периодизация:
Ранно възраждане: начало на XVIII в. до 20-те г. на XIX в.
Развито възраждане: 20-те г. на XIX в. до 1856 г.
Късно възраждане: 1856 г. до 1878 г.
Движение за просвета и национално освобождение
Напредък в стопанството и замогване на населението.
Духовно, културно и политическо обособяване на българската нация.
НОВОТО ВРЕМЕ – ЕПОХА НА ПРОМЕНИ Граници: 1492-1918 г. (откритие на Америка до края на Първата световна война). Основни промени: Преход на човека като двигател на света, достъпност на знанието, заместване на ръчния труд с машини, от поданици към равноправни граждани. Книгопечатането: Изобретено от Йохан Гутенберг през XV в., революция в разпространението на знания. Първите български печатни книги: „Абагар“ (1651) и „Неделник“ (1806). Османската империя: Кризата и реформи през XVIII и XIX в., ерата на Танзимата, Гюлхански хатишериф (1839 г.) с гаранции за правата на поданците и подобрена администрация. Българското възраждане: Преход от Средновековието, разделено на три периода: Ранно (XVIII - 20-те на XIX в.), Развито (20-те на XIX - 1856), Късно (1856-1878). Движение за просвета и национално освобождение.