Дон Кихот - Разумът на безумието

Празно ли е да търсиш стръмнините към безсмъртието?

Рицарят определя пътя си като тесен и изпълнен със странстващо рицарство, отказвайки се от светските блага, но не и от честта. Той изброява делата си – отмъщение за обиди, възстановяване на правдата, наказване на дързостта, победа над великани и чудовища. Любовта му е платоническа, а стремежите му - към доброто за всички.

Разумът на безумието – Дон Кихот

Сервантес запазва рицарския дух на Испания чрез Дон Кихот. Въпреки забраните за рицарски романи, Сервантес успява да ги унищожи, показвайки силата на испанския характер и рицарския дух. Байрон греши, смятайки, че Дон Кихот унищожава рицарския дух и превръща Испания в третостепенна държава.

Дон Кихот е възможен в страна, излязла от Реконкистата, въплъщавайки духа на борбата срещу маврите. Два века по-късно започва испанската гериля, а между тях стои Дон Кихот, убил рицарските романи, но възвеличил рицарския дух. Книгата е определена като най-испанската.

Световната литература познава много народни и национални произведения, но не всички прекрачват границите на националността. Дон Кихот и Санчо Панса придобиват общочовешко значение благодарение на идеите и образите си. "Дон Кихот е най-испанската и същевременно най-общочовешката книга."

Раждането на Дон Кихот

В името на разума са извършвани както добри, така и лоши дела. Ако Алонсо Кехана беше останал разумен, щеше да води спокоен живот. Но събитията променят живота му и той става Дон Кихот, вярващ в рицарските романи и добродетелите на странстващото рицарство.

В действията на лудия няма разум. Веднъж Дон Кихот вижда вятърни мелници като исполини, друг път ги признава за мелници. Животът му се променя и ръждясалите доспехи стават годни за битки, мършавият кон Росинант е по-достоен от Буцефал, а селянката Алдонса Лоренсо е Дулсинея дел Тобосо.

Лудостта преобразява и му дава възможност да вижда по-далеч, да иска повече, да може повече. Алонсо Кехана следва мудния ритъм на живота, а Дон Кихот създава нов, ускорен и неравен ритъм. Алонсо Кехана е разумът на разумния, а Дон Кихот е разумът на безумния.

Защо съществува Дон Кихот?

Дон Кихот иска да бъде герой, но неговото време почита парите, а не героизма. Рицарската доблест е заменена от търговци и мулетари. Той скърби за отминалия златен век, когато не е имало "мое" и "твое", а са царували мир, приятелство и правосъдие.

Той разбира, че не е мястото на личния героизъм във века на барута и куршума. Мързелът тържествува над прилежанието, а порокът над добродетелта. Понякога и сам се съмнява дали ще му стигнат сили да възкреси принципите на златното време.

Комизмът на Дон Кихот идва от неговия анахронизъм и безплодните усилия да възкреси отминалото време. Действията му са безупречни по намерение, но безумни в неадекватната социална среда. Същевременно комизмът е трагичен, заради мечтата му за съвършенство на човешките отношения. Той е луд, когато иска невъзможното, но е разумен, защото иска по-доброто.

Санчо Панса казва: "Вашето лице е едно от най-измъчените лица, които съм виждал в живота си." Дон Кихот отговаря: "Повтарям и ще го повтарям хиляди пъти, че съм най-нещастният човек в света."

Добродетелта преследвана

В "Както ви се харесва" Адам възкликва: "О, свят, в който тъкмо най-доброто погубва своя собствен притежател!" В "Дон Кихот" лудият му приглася: "Забележи, Санчо: Издигне ли се някъде добродетелта нависоко, преследват я!"

Дон Кихот е комичен като закъсняла функция на условия, отдалечени най-малко два века. Той воюва с мелници, бикове и каторжници, защото рицарите и героите са изчезнали. Въздействието му лежи в разума и мъдростта: несправедливостта трябва да се наказва, а добродетелта - да се поощрява. Щом действителността не дава тази възможност, въображението ще я създаде.

Разум в лудостта

Полоний казва за Хамлет: "Макар че това е лудост, но има система в нея." И в лудостта на Дон Кихот има система, защото системата е плод на разума. Истинността не се състои в адекватността на образа на реалността, а в това, което трябва да бъде. Истината на Дон Кихот е вътрешна и субективна, но същевременно необходима и нормативна. Обективното съдържание на истината е останало назад, в отминалите времена. Срещу съществуващите отношения човек може да се бори с разумна лудост. Неговият идеал не е в съвременната му действителност.

Странна смесица от разум и безумие

Повечето хора, срещащи Дон Кихот, го определят като странна смесица от разум и безумие, мъдрост и лудост. Но той е разумен в безумието и мъдър в лудостта. Истината на всички останали е полуистина. Дон Кихот и Крал Лир полудяват, за да разберат много неща, които иначе не биха могли.

Дулсинея дел Тобосо

Лудият Дон Кихот измисля Дулсинея дел Тобосо, на която много разумни хора трябва да завиждат заради чистотата, верността и себеотрицанието, с които я обича Дон Кихот. Алдонса Лоренсо той приписва абсолютно съвършенство и Дон Кихот се е родил, за да принадлежи на Дулсинея. В "Фауст" Мефистофел казва: "Разумът става безумие, а благото - бедствие." Безумието на Дон Кихот става разумно, а бедствието той превръща в добро.

Какъв по-голям разум от това да видиш доброто там, където има само зло? Той защитава реалните и измислените добродетели и в основата на лудостта лежи дълбоко разумният принцип, че жените трябва да се уважават! Колкото повече дава, толкова повече има! Подигравките се обръщат срещу техните автори. Хердер казва: "Вместо красота преклонната възраст признава само правилност." На петдесетгодишна възраст Дон Кихот отхвърля правилността, за да признае красотата, доблестта и героизма.

Дон Кихот идва на земята, за да покаже, че човек може да обича, без да бъде обичан, да бъде герой, без да има нужда от героизъм и да има чест, когато всички му се смеят.

Кой е Дон Кихот?

Отмъщението се корени в личните отношения, а наказанието е волята на всеобщността. Отмъщават Одисей, Ахил, Орест и Медея; Карл Моор и Алеко отмъщават, а не наказват, както и Арбенин. Хамлет наказва, защото неговата душевна хармония не може да възприеме разкъсаните връзки на времето. Отело наказва за оскърбеното доверие, за да пресече пътя на престъплението. Дон Кихот отмъщава с енергията на будния дух, издигайки отмъщението до наказание.

Спокойствието на закона

Дон Кихот рядко се вълнува. В неговия характер преобладава спокойствието на закона, съзнанието за всеобщност и необходимост. Той вярва в силата си да преодолее всичко. Пораженията не го учат, тоягите не го променят: $dura \text{ lex, sed lex}$. Той е непоколебим, вярвайки, че е пратеник на бога на земята и чрез него се осъществява божията правда. Непоколебимостта на неговото убеждение извира от непоколебимостта на закона. Както и Хамлет, Дон Кихот наказва. Със сближава кризата на Ренесанса.

Ако Дон Кихот е победен, то би трябвало да бъде победена висшата справедливост. Обяснението е, че злите сили, магьосниците, са тези, които го събарят в калта. Вълшебниците превръщат войските в стада, а Дулсинея в обикновена селянка. Той се ръководи от съзнанието за дълг: да помага на нуждаещите се, да защитава девиците и да закриля онеправданите, нищо, че всяка негова постъпка се обръща против тези принципи. Той прилага прости и благородни правила за живот, където приложението им е безсмислено. За него съществува само деянието и наказанието. Той е оръдие на закона и гледа на себе си като на такова оръдие.

Дон Кихот сам решава какво да направи и как да го направи. Той е оръдие на закона и заедно с това сам е закон, той се слива с рицарската необходимост и заедно с това сам свободно осъществява тази необходимост чрез силата на мишците си и мъдростта на разума си. Той постига пълна вътрешна свобода, а зад комизма прозира абсолютната независимост и свободата на духа.

Лудостта на Дон Кихот достига връхната си точка, като се изправя пред отворената клетка с лъвовете. Идалго Дон Диего де Миранда е принуден да признае, че всичко това е премерено "на везните на самия разум". Тръгнал по пътя на странстващото рицарство, той не може да не предизвиква съдбата.

Абсолютната независимост

Дон Кихот трябва да доказва, че презира опасностите, за да осъществи абсолютната независимост и свободата на духа си. Неговият героизъм е форма, чрез която могат да се проявят независимостта и свободата на героичния индивид. Свободата е издигната до принцип и той поучава Санчо в духа на този принцип: "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата са дарили хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тия, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертвува животът…"

Във всичките си деяния Дон Кихот се ръководи от съзнанието за дълг, произтичащ от вътрешната му свобода. Над него няма закон, а само бог, но и той не се намесва в постъките му, оставяйки го да тълкува волята му съвсем свободно. Той е верен на своя крал, готов готов да му служи, но само ако сам поиска това. Свободата му се реализира външно (в постъпките) и вътрешно (в самочувствието). Вътрешната свобода се проявява в неговата гордост.

Дон Кихот е горд, но не и честолюбив. Безразсъдство е да не плаща на ханджията, но той отказва, бунтувайки се срещу комерсиалния дух на епохата, тъй като е горд, но не и честолюбив. Гордостта е съзнанието за достойнство, а честолюбието е борба за правотата на мненията.

Едмънд (Крал Лир), Валенщайн и Октавио Пиколомини, Ричард III и Пушкиновият Алеко са честолюбиви. Дон Цезар в "Месинската годеница" е горд. Горд е Байроновият Манфред и Лермонтовият Демон, както и княз Андрей Болконски. Новата сила е неговата гордост и гордостта му е неговата сила. "Ако сме сега съсипани от бой, съвсем не бива да се смята, че сме опозорени." Но гордостта на Дон Кихот е единственото му величие, съзнание му за духовна неуязвимост и за месианска роля на земята.

Смъртта на Дон Кихот

Погубват Дон Кихот пошлият разум на разумнитеи собствената му рицарска доблест. Еснафът е този, който не разбира фантаста и не иска да го подмени по своя еснафски образец. За да измъкнат Дон Кихот от Сиера Морена, преживявайки своята любов, лиценциатът се преоблича в женски дрехи, затваряйки го в дървена клетка. Заточен в малкоto село, човекът умира бавно.

Самсон Караско постига чрез сила това, което лиценциатът постига чрез хитрост. Тъй като Самсон Караско е бакалавър, то и другите не трябва да прекрачват неговата бакалавърска мъдрост. Второто странстване показва, че еснафството не е утешимо. Висока е цената за победата на Караско - Дон Кихот дава дума да се завърне в селото си. Веднъж Дон Кихот вече не е Дон Кихот, рицарят обърнал се срещу самия себе си. Дон Антонио Морено упреква Самсон Караско: Нима не виждате, сеньор, че ползата която бихме имали от разумността на Дон Кихот, не може да се сравни с удоволствието. С това и Дон Антони го убива-защото светът с мъдреци измират.

Достойните, мъдри хора влизат в редици пред съдбата. На този мъж светът беше малък и този мъж го обърна наобратно - героят се ввръща в своя пристан. Свещеникът лиценциат, бръснарят, и Самсон Караско с учената титла бакалавър тримата му врагове,проклети враговете на най-възвишената измама. Дон Кихот е у дома си и умиружа дошъл домът му той беше вече Алонсо Кихано! И Дон Кихот както напуснал вече длъжността си става компания с бръснар, не може да живее с рента в селото. Плачете защото ДонКихот не беше Алонсо Кичано!Починал в ръцете на бръснар и свещенние, това е края на един славен живот. Такъв човек,в добрина ,че не сътвори докато си тръгнал- умира един сама,но след него дойде още нещо -След Дон Кихот остана Санчо Панса.

Санчо Панса - Дон Кихот alter ego

A.В. Шлегел и цялата романтическа критика ,виждаха Дон Кихот като вдъхновение и таланта на поезията ,а Санчо Панса в користолюбието и прозата.Признал е и самият Хайне че,както и в техния начин на мислене,така и в езика им господарят и слугата показват поразителна противоположност - идеята за прозаичността и користолюбието на Санчо Панса прие формата на устойчив литературен предразсъдък.Противно масовото съждение,санчо не е антипод е негов двойник или alter ego,пътят оръженосеца - е достоен път на рицаря!Всъщност,твърденията са много но един е пътя!

Санчо обича да получава заплата за работата или, но има моменти в поведението на Санчо Панса,така че има и - нещо друго".В моментите има и подлости но а те са нищожно малко. Санчо има понякога трезвеннъглъз на нещата около него,кое ,което е.Често, проявява и е страхлив и ,топлината миризматана на храната.Както е отбелязвано служи на на Бога и му служи и за благословията,която може да му даде.За критива това е неговият груб практицизъм и елементарен материализъм. Фигура е пълна със сложен характер но с времето нещата не са такива.

Странствуващия Дон Кихот и сеньор -Луди !

Дон Казва.Хитрува е хитарии е нехаен,със един характер!От земята до едно опредедедно нещо. Санчо той има на небето нещо за стихията. ДонКихот за него всичко е било или не. И Санчо търпи всевъзмоини промени или еволюций .Санчо се е опровирагал и то с далеч на времето на поговорките! Веднага , Санчо, луда и то непокорството във лудството-той го вземал не на майтап.Оказва се по исти пътят -познат.

Лудостта на Санчо Панса е почти така безгранична -до безумни свойства: Той търси главата на великана след приключението с винените мехове, Санчо настоява Санчо да стане император.Народът излъчваше добрина и само на доброто се дължеше да отхвърлши този тям.

Тогава Санчо вече знаел-вярата ,който да се срешнал -безумец,и т.н на рицарството.Знаменитият рицар бил отблг,в замъка е наредил реда си. Санчо бил лишен свят но свет с добро утро.

И какво се изискало да подърж в тези труднисъщостта се случва същото тава си от него. Път в какво е хубаво- автентичност към всички изброени и светът се променял,с тях са вървяло добротворението. И от това добро е научил,и когато няма а от другата страна ,за да върне за помощ -той дал на добри гости. Той си избира, защото тя му е за съпруг за по-огледало!

В едни на него светлия дълг , бил длъжен да каже същност за рицарите!.Всеки и дал честа и станаха те странливи!И по самурая нямало топлина!Той да натвпри тово поучение Санче го бил разбрано.На земния път е било неговият принос в тази дълбочина!