Untitled Flashcards Set

ПОЛАГАНЕТО НА ОСНОВИТЕ

През лятото на 1878 г. на европейската карта се появява модерна-

та българска държава. Още по времето на

Руско-турската война

се полагат основите на ново управление, което да замени осман- ското и да създаде условия за напредък на българската нация. То е дело на създадената в края на 1876 г. от руското правителство ,,Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“. Властта в освободените земи е поета от руски офи цери. Помагат им образовани и авторитетни българи. Изграждат се нова местна власт и съдебни органи. Полицейски стражи от българи доброволци поемат грижата за вътрешния ред.

на руски императорски комисар

След края на войната управлението е възложено за две години княз Александър Дондуков- Корсаков. Съветът на руския комисар има седем отдела, които действат като министерства. Полага се началото на българската войска, обучавана от руски офицери, и е открито Военно училище.

Берлинският договор намалява срока на руското управление на девет месеца и работата се ускорява. Изработват се временни пра- вила за полицията, съда и местната власт, единни програми за образованието. Открити са нови училища. В София отваря врати Народната библиотека. Учредена е Българската народна банка. Създава се пощенска служба, откриват се болници и аптеки. УЧРЕДИТЕЛНОТО СЪБРАНИЕ: ИЗРАБОТВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ Основна задача на руските власти е да подготвят основен закон на Княжество България. Руски специалисти изработват проект, който трябва да бъде одобрен и приет от събрание на най-влия телните българи. За тази цел на 10 февруари 1879 г. в старата столица Търново е свикано Учредително събрание. В него участ- ват 229 народни представители (депутати) - най-видните и ува жавани представители на българите и на другите общности.

Депутатите излъчват комисия, която на основата на руския проект предлага доклад със свои виждания за принципите на дър- жавното устройство на Княжеството. По доклада започват бурни разисквания. Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович и др. смятат, че конституцията трябва да даде широки правомощия на княза и на централната власт, а гражданските и политическите права първоначално да бъдат ограничени 3. Тази група дейци са наречени консерватори. Те вярват, че така ще се осъществи по-плавно преходът от пълното безправие, в което са живели българите, към модерно и демократично управление. Възгледите на консерваторите не се приемат от т.нар. либерали - Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и др. Те се обявяват за широко, равноправно и неограничено участие на наро- да в управлението като условие за свободно и демократично развитие. Либералите печелят на своя страна мнозинството депу тати и идеите им залягат в първата българска конституция, при

ета на 16 април

1879 г.