Сборник Тестове по Социална Медицина - Пълен Учебен Наръчник

Социалната медицина като наука

• Дефиниция на социалната медицина: Наука за социалните фактори, проблемите на общественото здраве и мерките за неговото подобряване. Тя е интегративна дисциплина, която изучава здравето и болестта на популационно ниво.
• Исторически аспекти:     * Ж. Герен: Първият учен, дефинирал термина „социална медицина“.     * Германия: Призната за родина на социалната медицина.     * Ключови чуждестранни учени: Й. П. Франк, Р. Вирхов, Ж. Герен, А. Гротян, Н. Семашко.     * Ключови български учени: А. Панев, Хр. Петков, К. Гаргов, Т. Захариев, Тр. Трендафилов.
• Предмет и обект:     * Предмет: Общественото здраве.     * Обект на приложение: Медико-социалната помощ и организацията на здравеопазването.
• Главни аспекти и задачи:     * Изучава влиянието на социалните фактори върху здравето и обратното.     * Изследва социалния обект и субект на здравеопазните дейности.     * Проучва здравните нужди и здравето на популацията.     * Разработва препоръки за превенция и оздравителни дейности.     * Усъвършенства здравното и трудовото законодателство.
• Структура и функции:     * Функции: Интегративно-методологична, социално-етична и здравно-управленска.     * Раздели: Фундаментална част и практико-приложна част.     * Гранични дисциплини: Медицинска социология и медицинска етика и деонтология.     * Практико-приложни дисциплини: Здравен мениджмънт, промоция на здравето и здравно законодателство.
• Методи на изследване: Исторически, статистически, икономически, социологически и епидемиологичен.

Здраве и болест

• Дефиниция на СЗО за здраве: Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.
• Концепции за здравето: Емпирично-сетивна, хуморална, биомедицинска, екологична, психосоциална и холистична.
• Измерения на здравето: Физическо, психическо и социално здраве.
• Здравен индикатор: Променлива величина, която може да се измери пряко и отразява здравното състояние на определена общност.
• Индикатори за обществено здраве: Смъртност, заболеваемост, инвалидност, физическо развитие, социално и психично здраве, фактори на околната среда и социално-икономически показатели.
• Нива на здраве: Различават се $3$ нива (индивидуално, групово, обществено).
• Социалноздравни явления: Здравно състояние на населението, здравни потребности, здравно съзнание, дейности и отношения.
• Обществено здраве: Характеристика на здравето на конкретно общество в рамките на определена обществено-икономическа формация.
• Групово здраве: Здравето на специфична социална група в определена територия, функционираща като обединение със специфични цели.

Социални фактори на здравето

• Определение: Фактори, свързани с обществената същност на човека и неговия живот в производствената, битовата и обществената сфера.
• Класификация: Социална микросреда, личностни фактори и социална макросреда.
• Микросреда: Семейството (най-важният елемент), професионално-трудовата среда и приятелската среда.
• Макросреда: Политически, икономически, културни, религиозни и етнически фактори.
• Механизми на влияние: Причиняват директно заболяване, създават предпоставки за такова, пренасят причинители или влияят върху протичането на болестта.
• Негативни медицински явления: Медикализация и ятрогения.
• Рисково поведение: Нерационално хранене, тютюнопушене, алкохол, наркотици, агресия и ниска физическа активност.
• Здравословен стил на живот: Система от дейности за съхранение на здравето на индивида и обществото. Критерии: здравна активност, антирисково поведение, самопомощ и психологическа нагласа за партньорство.

Социално-медицинският подход в практиката

• Същност: Съставяне на „социална история на заболяването“ за разкриване на неговата етиология и патогенеза, както и планиране на терапия и рехабилитация.
• Източници на данни: Самият човек (здрав или болен), неговите близки и медицински документи.
• Раздели на социалната история: Характеристика на личността, семейно-битова среда, професионално-трудова среда, обществено-битова среда, роля на здравната служба, медико-социални нужди и изводи.
• Параметри на работната среда: Професия, длъжност, заплащане, условия на труд, стресогенни ситуации и психологически климат.

Демографията като наука

• Дефиниция: Наука за човешките популации (размер, прираст, гъстота, разпространение и статистика).
• Медицинска демография: Изследва връзката между възпроизводството на населението и медицинските/социалните фактори.
• Основни процеси: Плодовитост, смъртност, брачност, миграция и социална мобилност.
• Демографски показатели: Здравно-демографски, за заболеваемост и за физическо развитие. Те биват статични и динамични, както и прости, сложни и интегрални.
• Статика на населението: Изучава броя и състава на населението.
• Възрастови типове: Прогресивен (нарастващ брой), регресивен (намаляващ брой – текущ в България) и стационарен (запазващ се брой).
• Застаряване: Води до намаляване на жените във фертилна възраст и на трудоспособното население; има голямо икономическо и здравно-медицинско значение.

Динамика на населението

• Видове движение: Механично (миграция) и естествено.
• Миграция: Бива външна (насилствена или доброволна) и вътрешна (временна или постоянна).
• Естествено движение: Раждаемост, смъртност, естествен прираст и детска смъртност. Измерват се в промили ($‰$).
• Детска смъртност (до $1$ година):     * Перинатална: От $22$-та гестационна седмица до $7$-я ден след раждането.     * Неонатална: От раждането до $28$-я ден.     * Постнеонатална: От $29$-я ден до $1$ година.     * Причини в България: Водещи са състоянията, възникващи през перинаталния период.

Заболеваемост

• Основни понятия:     * Болестност (превалентност): Всички регистрирани заболявания през годината (нови + стари).     * Моментна болестност: Всички заболявания към даден конкретен момент.     * Свежа заболеваемост (инцидентност): Само новопоявилите се заболявания през годината.
• Структура на общата заболеваемост (по честота): $1.$ Дихателна система, $2.$ Нервно-психични, $3.$ Сърдечно-съдови, $4.$ Травми и отравяния, $5.$ Кожни болести.
• Причини за смърт (по важност): $1.$ Сърдечно-съдови заболявания, $2.$ Неоплазми (тумори), $3.$ Травми и отравяния, $4.$ Дихателна система.
• Методи на изучаване:     * Пасивни: Чрез обращаемост на пациента и причини за смърт.     * Активни: Чрез профилактични прегледи и информация от индивида/семейството.
• Международна класификация на болестите (МКБ): Използва се за еднозначно регистриране на диагнози и статистическа обработка.
• Инфекциозна заболеваемост: Регистрира се чрез документа „бързо известие“.

Социално значими заболявания

• Характеристика: Масово проявление, висок относителен дял в смъртността и инвалидността, значителни икономически щети.
• Примери (СЗО): Сърдечно-съдови заболявания, злокачествени новообразувания, диабет, алергии, психични заболявания.
• Рискови фактори: Генетични, екологични, икономически и начин на живот (хипертония, тютюнопушене, затлъстяване, стрес).
• Онкологични заболявания: Заемат второ място по честота сред причините за инвалидност в България.

Физическо развитие

• Определение: Съвкупност от морфологични, функционални и психически признаци. Измерва „позитивното здраве“.
• Методи на измерване:     * Антропометрични: Ръст, тегло, обиколки.     * Физиометрични: Витален капацитет, мускулна сила.     * Соматоскопични: Телосложение, вторични полови белези (пубертет).
• Акцелерация: Ускорено физическо и органично развитие. Признаците включват по-голямо тегло при раждане и по-ранно завършване на растежа.
• Нехармонично развитие: Когато теглото или гръдната обиколка се отклоняват значително от нормата (напр. поради затлъстяване).

Семейство и здраве

• Видове семейства: Малодетни ($1-2$ деца), среднодетни ($3-4$) и многодетни (над $5$).
• Структура:     * Пълно нуклеарно: Родители и неженени деца.     * Непълно нуклеарно: Един родител с деца или бездетна двойка с член от предходно поколение.     * Сложно: Включва няколко поколения или странични роднини.
• Етапи на развитие: Създаване, разрастване, намаляване (след напускане на децата), пълно намаляване и разпадане.
• Рискови семейства: С хронично болни, многодетни, семейства на безработни или лица със зависимости.

Медико-социални проблеми при старите хора

• Класификация на старостта (СЗО):     * Млада възраст: до $44$ години.     * Средна възраст: $45 - 59$ години.     * Напреднала възраст: $60 - 74$ години.     * Старческа възраст: $75 - 89$ години.     * Дълголетници: над $90$ години.
• Оценка: Процесът на стареене се определя чрез относителния дял на лицата над $60$ години (над $15\%$ е застаряло население). В България населението е застаряващо.
• Дееспособност: Измерва се чрез способности за самообслужване (хранене, обличане, хигиена) и автономно съществуване (пазаруване, транспорт).
• Гериатрия: Науката, изучаваща здравните проблеми на възрастните хора.

Педиатрична и майчина помощ

• Периоди в детството: Вътреутробен, новородено, кърмачески ($0-1$ г.), до $3$ г., предучилищен ($3-5$ г.), ранна училищна ($7-9$ г.), пубертет ($10-14$ г.), юношество ($14-18$ г.).
• Проблеми по възраст:     * $0-1$ г.: Вродени аномалии, висока смъртност.     * Юношество: Репродуктивно здраве, алкохол, наркотици, професионална ориентация.
• Майчино здравеопазване: Цели намаляване на майчината и перинаталната смъртност. Защитава бременните чрез облекчен труд и забрана за работа във вредна среда.
• Бездетно семейство: Когато след $2$ години нормален полов живот без предпазни средства не настъпи бременност.

Първично и болнично обслужване

• Първична медицинска помощ (ПМП): Централно звено, осъществявано от Общопрактикуващи лекари (ОПЛ). Принципи: универсална достъпност и интеграция (функционална, организационна, образователна).
• Болнична помощ:     * Нива на достъпност: Ниско (под $4$ легла / $1000$ души) до много високо (над $10$ легла).     * Видове болници: За активно лечение, рехабилитация, долекуване; многопрофилни (поне $4$ основни отделения) и специализирани.     * Клинична пътека: Регламентира изискванията за диагностика, лечение и дехоспитализация.

Спешна и неотложна помощ

• Спешна помощ: Оказва се на всяко лице, независимо от осигурителния статус. Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) са на подчинение на Министерството на здравеопазването и работят на $12$-часови смени.
• Реанимационен екип: Лекар, медицинска сестра и шофьор.
• Неотложна помощ: За състояния, които не застрашават пряко живота.

Здравеопазване и здравеосигуряване

• Система на здравеопазване: Изпълнява функции по предоставяне на услуги, създаване на ресурси и управление. Финансира се от данъци, осигуровки и лични средства.
• НЗОК (Национална здравноосигурителна каса): Закупува здравни услуги за осигурените лица. Не заплаща спешната помощ и хемодиализата (те се поемат от държавата).
• Национален рамков договор (НРД): Сключва се между НЗОК, Българския лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите (ССБ).
• Промоция на здравето: Процес за засилване на контрола върху здравните фактори. Първата конференция е в Отава, $1986$ г.
• Здравно възпитание: Процес на усвояване на знания и промяна на поведението. Преминава през фази на информиране, мотивация и действие.
• Здравна култура: Бива обективна (обществена) и субективна (личностна).