Руска литература - 20 век
Бунин
До революцията от 1917г. творчеството на Бунин се отличава с класическа ясност на стила, който стил е синтез от реалистични традиции и модернистичните тенденции в сферата на новия образен език в началото на века. Естетическият идеал на Бунин е създаден под влияние на Сократ, чийто възгледи са изложени в съчиненията на учениците му, Платон и Ксенофонт. Бунин утвърждава произведенията си вечните ценности за доброто и злото, за красотата, етика и за естетика. Той осъзнава историческата приемственост на битието. “Ниски теми” за него не съществуват и поезията му съдържа много история. Бунин създава т.нар. “исторически слог”. Той ненавижда революцията (февруари 1917г), отнася се с отвръщение към нея. Към октомврийската революция 1917г също се отнася с отвръщение. След 1917г. В страната цари хаос тъй като няма властови структури, всички формирувания са на фронта. Събитията от 1918 и 1920г. Бунин описва в дневника си “окаяни дни”. За Бунин дневникът е привилегирован жанр. “Дневникът е една от най-прекрасните литературни форми” - Бунин. Дневнико-изповедален характер имат лирико-философските разкази на Бунин от различни години. Владислав Владиселич ги определя като миниатюри, приличащи на мимолетни записи.
“Окаяни дни” (1919г) се състои от две части. Първачата част е посветена на живота в Москва, а втората - на живота в Одеса. Героят е припомнящият се, а темите са за бунта, за вината, за интелигенцията. През 1920г. пристига в Истанбул заедно със съпругата си - Вера. Бил е и в България и е трябвало да прави лекция, но се успива и там се случва атентат. След това хваща влака за Белград и после към Париж.
В емигрантския му живот се разширява неговия жанров диапазон. Художествените му търсения са насочени в посока към романа, есето, спомена. Задълбочава се битовата тематика. Размислите за любовта, за съдбата на Русия стават част от неговото творчество.
Основни теми: темата за Русия, за младостта, за любовта. Тези теми се обединяват от паметта чрез нейната експликация в лицето на спомена (като вариант на съществуване).
През 1924 г. прави един опит да се откъсне от традиционния литературен канон на 19. век, като създава “Любовта на Митя”. В творчеството на Бунин се появява нов тип повествование - компилация от некласически жанрове като булеварден роман, криминален разказ. През 1925г. пише “Слънчев удар”. През 1930г. създава т.нар. “Кратки разкази”, наситени с експресивен лаконизъм. “Дърво Божие” - разказ, 1931г. В тези кратки разкази могем да разграничим жанрови форми като кратък разказ, анекдот, дневникова бележка. Освен това Бунин прави опити да пише в жанра миниатюра (“На една позната улица”, “Мистрал”, “В Алпите”, “Жерави”.
Основни мотиви: мотива за природата, за нейната безкрайност, за движението, за тъгата. Тези творби са поглед назад към Русия, към нейното минало. От 1927 до 1933 г. пише роман, с който печели Нобелова награда. Романът е “Живптът на Арсеня”. Автобиография, която е от части философска поема, от части - симфонична картина на Русия. Произведение за израстването и изграждането на една личност. Авторът подрежда детските, след това юношеските спомени за човек, принадлежащ към руското изгубено поколение. Авторът представя своите идеи за любовта, за смъртта, за времето.
От 1937г. до 1952г. създава 38 повествования - разкази, новели, миниатюри, за любовта във всичките ѝ измерения под заглавието “Тъмни алеи”. Казват дори несподелена, любовта е велико щастие. Тя е загадка, съизмерима с друга загадка - тази на смъртта.
В зрялото творчество на Бунин се забелязва наличието на импресионистични черти, за да отрази философията на мига. Пише мемоари, пише есета. През 1937г. излиза книгата “Освобождението на Толстой”. Описва личностните качества на писателя Толстой. Чехов е не само приятел, ами и кумир на Бунин и му посвещава есе, кпето остава незавършено, тъй като през 1953г. завършва жизнения си път. Умира на 83 години.
Създава религиозно-философски разкази, като например “Сянката на птицата”.
Ранното творчество на Бунин се характеризира с това, че героят е съзерцаващ и рефлектиращ. Основни жанрове са поезията, разказите и произведенията му са фрагментарни. От Чехов унаследява тази лапидарност ( като лаконичен), пестеливост на словото.
Късното творчество на Бунин се характеризира с това, че героят е припомнящ си, нов тип повествование, нов герой, жанрове и т.н.
След 1920 г. (емигрантството) основна тема е темата за Русия. Той във Франция пише на руски само, а съпругата му е тази, която ги превежда на френски. Темата за младостта и темата за любовта са други теми.
В късната му проза се забелязват елементи на експресионизъм.
Показва и мъките на несподелената любов.
Руският символизъм
Катарзис и мезис са двете функции на изкуството - Аристотел.
Романтиците: защо изкуството трябва да е възпитателно.
Символизъм, ахмеизъм (от гръцли, ахме - връх), футуризъм, кубизъм, дженизъм, авангардизъм, експресионализъм, дадаизъм.
Връщат се в дреното изкуство на символите. Само те могат да разберат какъв е смисъла на даден символ. Всеки един символ има различни значения, който всеки един вижда различно. Митът за пещерата на Платон.
Руските символисти се събират в дома на последния етаж от блока на Владислав Виячеслав. Наричат го мястото “кулата на Виячеслав”. Там са ходили, за са бъдат по-близко до Бога. Дори са взимали опиати, за да чуват повече звукове.
Руският символизъм е бил мистичен, религиозен.
Руските символисти се разделят по геогрсфски принцип на Петербургски (Дмитрий Мерешковски - теоретик на руския символизъм, Зинеида Дипюс - декадентка, Александър Блок) и на Московски (Валери Брюсов, Андрей Белин). Друг примцип е хронологичен - младши (Блок, Белин) и старши (Брюсов, Дипюс, Мерешковски). Освен това се разделят и на индивидуалисти (Брюсов; издигат в култ Луцифер, смъртта) и на привърженици на идеята на Владимир Солобьов за всеединството, за божието царство на Земята. За индивидуалистите доброто и злото са рявнопоставени. Наричат ги още декаденти (отпадъци). При тях съществиват два типа лирически герои - аз, По-късно се появява и лирическа героичност. Издигат в култ любовта, красотата. Любовта я разглеждат във всичките ѝ измерения.
Привържениците на идеята за всеединство са Блок. Обикновено в кризисна епоха се създават утопични идеи. В Русия се появяват две такива утопии - грандиозна. Едната е социална утопия, а другата теократична (възниква неохристианско течение/възвръщане на християнството; Владимир Соловьов).
Ницше - появява се страх от Страшния съд.
Владимир Соловьов е теолог, философ, свещеник и поет. Той създава философска концепция - теократична утопия. Неговата цел е всички хора да се обединят около Бога и да се създаде Божие цярство на земята. Соловьов разкрива тайната на любовта. За него любовта е труд, не просто чувство. Любовта се създава, тя се изгражда. Представя новата държава като един храм с три купола. Под първият купол се обединяват вслчки изповядващи християнски конфесии. Под вторият - изповядващите исляма, будизма, индуизма. А под третия - атеистите и останалите. Обединява човечеството и създава структура на църковната власт. Глава на църковната власт ше е папата, а глава на светската власт ще е руският император. Той обединява хората в името на любовта към Бога и създава софиология - изследване на божията мъдрост.
Руският символизъм е изцяло мистичен и потопен в идеите на неохристиянските идеи.
В софиологията се стига до изследването на божествената троица - бог дух го нарича Душата на света - женското начало.
Символистите смитат поезията си за философия, за словесна молитва и музика.
Немските символисти се оповават на Ницше - свръхчовека.
26.03
1892г. - Дмитрий Менешковски чете своя доклад “Връщане към древното изкуство на символите”. След това пише и поема “Символи”.
Възниква по-късно руският символизъм в сравнение със западноевропейския. Той е мистичен.
Дмитрий Мерешков чете и лекция за причините за отпадъка и за новите течения в съвременната литература. В тази своя лекция показва и защо реализмът остава в миналото.
Задачата на символистите е да създадат мост между двата свята - божоестения свят (реалният свят лъм който човек се стреми да се върне от раждането си) и действителността (света на сенките). Според символистире земния свят е текст, написан от Бога, и е даден на човека да го разшифрова. Според тях любовта е единственото нещо, което ние притежаваме, и е божествено. Любовта минава през сърцето, тоест сърцето е божествено. Семиотизация на действителността.
Една от важните характеристики е, че символистите си избират за крайъгълен камък символът. Символът тук не е троп! Символът е многозначен. Той е пълноценен образ и е истински само когато е неизчерпаем по смисъл. Той съдържа перспективата за безгранично значение. Друга характерна особеност са двете първоначала в живота: музикалното начало (както във френския символизъм; музиката създава ред в хаоса; романът “Петербург” е написан на основата на симфонията) и женското началот (жената е тази, която сътворява, дава живот; в жената виждат творчеството; жената е твореца)
Важно е да създават синкретично изкуство. Компилация от различни изкуства - живопис, графика и т.н.
Друга важна особеност е тяхната поетичска интуиция. Тя е тази, която дава възможност да се проникне в нещото. Когато са под опиат, чувстват музиката по-добре (наркотици брат). Това е индивидуалността в поезията. Творческото Аз е основата на тяорческия свят на творците “обичам себе си като Бог”.
Друга особеност е , че стиховете на символистите са заредени с патоса на скръбта. Те винаги скърбят и за всичко скърбят (вчера рива, днес рива..). Скръбта винаги се реализира и пронизва поезията. Сякаш символистите се страхуват да се зарадват за нещо.
Какво е пространството при символистите? То е трансцедентно, абстрактно, изпълнено със символи, митологизирано, сякаш е лишено от съдържание. Времето е лишено от рамки, то е вечно.
Символизмът е с елитарен характер, защото символистите се чувстват за избрани, предопределени, посветени. Те възприемат своята концепция езотерично, като тайна.
Символизмът е една философия с рима, при която планът на съдържанието се слива с реално изобразените. В лириката много често срещаме опозиции. Реалното е антитеза на божественото. Общото е антитеза на конкретното. Вечното е антитеза на временното.
Анне Мескин е символист, който е наричал своите стихове . С тях правиитателят съавтор.
Александър Блок
Най-изтъкнатият представител на руския символизъм. Част от младите символисти. Прияърженик на идеята на Владимир Соловньо - теокрацизма.
Роден е през 1888г. в Санкт Петербург. Умира от непознато заболяване (1921г.). Част е от едно от най-интелигентните семейства. Баща му е бил професор по право във Варшавския университет, а майката е преводачка и детска писателка, която се развежда с мъжа си още преди Блок да се роди. Блок остава да живее с майка си в Петербург. Живее в имението на дядо му по майчина линия, който е професор по ботаника, ректор на Петербургския университет и е основоположник на висшето образование за жените. Зимата са в Петербург, а лятото са в имението на дядото в Шахма латахун (?). От 5-годишен Блок пише стихове. В имението са правили тестрални постановки. Били са четени стихове. Искал е да стане актьор, но се е записал да учи право - не е било неговото. 1901г. се мести във филологическия факултет. Бабата също е била преводачка, изключително много е пътешествала. Превеждала е Толстой. Трите ѝ дъщери са били начетени и интелигентни, също преводачи.
Дмитрий Менделеев е имал дъщеря - Любов. Още от деца тя и Блок са се срещали. Блоковете им са били близо един до друг.
С всяко негово влюбавсне излизат стихосбирки. На 17 години се е влюбил в по-възрастна дама и е написал стихосбирката “против светлината” (ама на латински е заглавието). Писани са от 1898 до 1900 г. След това се среща отново с Любов Менделеева. Усеща любовно чувство към нея и сърцето му го кара да пише “Стихове за Прекрасната Дама” (1901г.). От 1902 до 1904г пише “Кръстопътища”.
Герои в “Стихове за прекрасната дама” са рицар, поет, монах, княз, а героинята е Дама, Царица, Царска Дъщеря, Дева, Светица, Вечна Жена, Прекрасна Дама. Тези герои са вдъхновени от рицарския култ към прекрасната дама. Вдъхновени са още от лириката на Данте, посветена на неговата любима. Вдъхновени са от стихотворенията на Пушкин “Живял на света беден рицар”. Влияние върху поезията на Блок оказва и религиозният мислител Владимир Соловьов.
Образите на жената са духовен образ, духовна субстанция, която присъства като мечта, като предчувствие. Лиричесиият герой също е духовен образ. Тук става въпрос за една духовна любов. Преживяванията на лирическия герой: той е в храма, там се моли. Изпълнен е с чувства, че дамата ще дойде. Изпълнен е с очакване, но тези очаквания не се сбъдват. Тези предчувствия за среща не се осъществяват, тъй като среща няма. Основната емоция е на тъгата, на скръбта. Тук присъства примирието, авторът показва двата свята - божественият свят, храма (мечтата на отроха е да стигне до божествения свят). Женихът е именно Бог. Авторът показва страданията на духа.
Въвежда и образът на гълъба - символ на светия дух. Въвежда и образът на змията - на изкушението, злото. Героят в прекрасната дама вижда две лица - на гълъба и на змията.
Изпитва и страх, че срещата няма да се случи, че предчувствията няма да се осъществят.
Стиховете от първия том на Блок са многозначни. Изпълнени са с предчувствия за първата истинска любов. Тези стихове не са изпълнение със земна конкретика, а са религиозни, мистични. Героите са лишени от гневни черти, а преживяванията са лишени от земна чувствителност. Темата е копнежът на лирическия герой по неговата възлюбена. Мотиви за промяна на земното битие. Авторът използва по-гранични пространства като бряг, храм, мъгла, прозорец.
Блок е живял така както пише, така и е писал, както е живял. Той не смее да докосне своята съпруга - Любов Менделеева. Той я е гледал като нещо което не може да се докосне с ръце. Андрей Бели е негов приятел и се случва така, че Андрей и Любов са имали любовно увлечение. На Александър му става гадно и затова решава да излезе от божествения свят и да влезе в живота на обикновения човек. В следствие на допира му в този начин на живота и пише стихотворението “Непознатата” (1906г.). Тогава Бели започва роман с жената на Блок. Много е сложна връзката между Блок и Бели. Остават си близки, но и Блок не се разделил с Любов. Дори тя му ражда син, но след няколко месеца детето умира.
“Непознатата” е стихотворение, в което се среща с истинския живот и на ресторанта до гарата среща Непознатата. Смислово може да се раздели на 2 части: 1. Авторът подчертава пошлостта на живота на социалното дъно. Описва пролетната вечер, използва груба лексика с трудно произнасящи се звуци, глаголите са в сегашно време и единствено го утешава виното. Зад него има черен воал и забелязва женски образ, който физически не присъства. 2. Тя е романтична, отново противопоставя двата свята ( ниският свят, действителния, и слънчевия свят). Независимо от това, че иска да се пусне в действителния живот, той отново се връща в двумирие. Осъзнава безсмислеността на истинския свят.
“През дюните”. Изпъква образа на храма, отново има женски образ (рижави очи, косите като борове), но не е с реални контури.
Наталия Голохова е актриса и новата любов на Блок. Пише сборник “Снежна маска” (1908), както и драмата “Песен на съдбата” (1908г). По това време жена му на Блок е искала развод, но не се е стигнал до там.
Появява се темата за града, която е свързана със социалната тема, която е свързана още с първия му том.
Третата му кнога “Снежна нощ. Включени са 2 стихосбирки: “Страшен свят” и “Възмездие”. Темата тук е обречеността на земния свят. Дори смъртта не е изход от злото и не е спасение от абсурда на земния живот. “Нощ, улица, фенер, аптека” е емблематично стихотворение. С кръгова/рамкова композиция. Именно тази композиционна структура доказва основната мисъл на поета. Героят разбрал за безцелността на земното съществуване. Решава да потърси смъртта си, като се навежда над един канал и иска да се хвърли, но когато вижда отражението, чете “нощ, улица, фенер, аптека”, товст напускането на живота не е спасение от напускането на бита.
Едно от важните стихотворения “О, аз искам безумно да живея” от сборника “Ямбове”.
Пише роман между Блок и певицата Делмас (изпълнителка на Кармен). Посвещава цикъл “Кармен” и поемата “Славеева градина” (1915г.).
Появява се и темата за Русия. В погледа на Русия вижда женски черти.
Пиши е поемата “Скити” (1918г). Главната заплаха са западните атлантици.
“Дванадесетте” я пише за 3 седмици. Състои се от 12 части. Всяка част е самостоятелна, но е свързана с общия сюжет. Поставена е на полярни начала (част от тях са и цветовите композиции). Въвежда образа на капка. С този образ затваря образът на жената. Въвежда и образа на Исус.
Цех на поетите/поезията (1911г.)
02.04
Групичката, която основава този “цех”, са Николай Гумельов (?), Осип Манделщам, Сергей Градец. Те още се наричат синдици на цеха на поезията. Секретар на това дружество Анна Ахмахова. Други представлители са Виктор Нарбут, Георги Иванов, Михаил Кузмин, Ирина Одойцева, М. Зенкевич и т.н. Тази група издават две списания - сп. “Аполон” и сп. “Хиперборей”. Техника на писане на поезия са преподавали Николай Гумельов и Осип Манделщам. По време на сбирките се чете История на римите. Гумельов дава домашни задания на присъстващите - всеки трябва да напише стих, балада или нещо друго. На следващито занятие се четат и се критикуват слабите страни, аплодират се силните страни. Ако написаното от тях отфовсря на заданите критериите, то се публикува в някое от списанията. Гумельов пише много балади. На тези събирания се появява идеята да се създаде едно ново направление в литературата. Тази група от поети си зсдават различни въпроси - хората не могат да разлифриват божия глас, как така символистите успяват; защо определят символистите действителния свят като грозен, окален, пошъл. Не могат да си отговорят на тези въпроси и затова техните творби започват или завършват с противопоставяне на символизма. Манделщам казва че Луната не е нещо като божествен свят, а е просто един циферблат. Градецки пише, че символизмьт можем да го наречем завършен окончателно, защото изкуството е ...., а символизмьт превръща света выв фантом.
Трябва да се вземе решение как д асе нарече тов направление. Кузмин предлага Кларизъм (ясно - клара). Обявява се за яснота в изкуството и против синкретичността.
Градецки предлага друго име - адамизъм - защото Адам е първият словесник, не се приема.
Гумильов предлага да се казва акмеизъм (акме - старогръцки, висш етап, връх). Виждат в литературата едно ново битие. Считат себе си за най-висше течение в изкуството, затова всички приемат акмеизъм.
Има философско естетическа програма. Тя съдържа:
1. Поетизация на материалното;
2. Лишена е от мистицизъм;
3. Изкуството не може да бъде съдник на действителността, както е според символистите;
4. Те са като антитеза на символистите.
Ранният акмеизъм се отличава със своя импресионизъм. Те искат да опишат света такъв, какъвто е. Липсвало е конкретика.
Гумильов формира традициите, които следват акмеистите в своята статия “Наследството на символизма и акмеизма”. Той произнася няколко имена - Шекспир, Франсоа Рабле, Вийон и на Готие. От Шекспир възприема психологизма в тази посока. Наследяват Шекспир. Развиват линията на психологизма. От Гаргантюа и Пантагрюел взимат плътското измерение, показват тялото и радостите му. От Вийон взимат познаването на Бог и на порока. От Готие взимат шикарността, красотата на стила, на стиха.
Друга черта при поезията на акмеистите е мъка, носталгия по световната култура. Те почитат всички изкуства (даже и гръцката митология). Първооснова е словесното начало, не музиката, както при символистите.
Символистите възлагат важност на женското начало, а при акмеистите - мъжкото начало. Твърдо решително рицарско отношение към действителността. Най-мъжка поезия е писала Анна Ахматова.
Друга черта е, че те се прекланят на пространствените изкуства - архитектура, скулптура, защото те са материални. Те възхваляват примерно храмове. Прекланят се на камък, защото тя съдържа света. Манделщам има такова произведение “Камък”. Манделщам твърди, че когато е сред руините, се докосва до веществата на историята.
В центъра на акмеистичното стои не само човека, но и животно…
Николай Гумильов (1886-1921)
Изключително смел човек. Разстрелян е август 1921г. Участва в ПСВ по желание. Бил е благородник.
Получава Гелтирски кръст - орден за храброст.
1921 г. участва в организация и той има ролята да пази оръжие. Има предател и Гумильов е арестуван. Имал е възможност да се отърве, но той решава да умре заедно с другарите.
Оставя на света своя син Лев Гумильов. Той е историк и етнолог. Син на Николай Гумильов и Анна Ахматова. 7 пъти Николай предлага брак на Анна, но на 8-мия се жени. После се развеждат, но остават приятели. На кончината му пише и за него и за Блок стихотворение.
Николай Гумильов е роден в семейство на корабен лекар, морски офицер. Пътуването по морета, пристанища - топоси, които формират въображението на Гумильов. Семейството на Гумильов живее известно време в Царско село (където е живял и Пушкин). По-късно се преместват в Белисий (Грузия - столица).
През 1902 г. Печата първите си стихове. Те са подражателни, усеща се силно влиянието на символизъм. На Балмонт, на Мински (?). Въпреки че е подражателна и романтична до известен смисъл, в нея се усеща една ярка декоративност, живописност и пъстър колорит. През 1905 г. Излиза първоят му сборник - издаден след като се връща в Царско село. “Пътят на пистадорите”. Пистадори - завоеватели на Латинска Америка. Гумильов смята за наивен този сборник, но в него се вижда силно проявено мъжкото начало, волевото начало. Находка в този сборник е появата на маската. Маската на покорителя на далечните пространства.
Друга тема, която е хсрактерна и за акмеизма, е екзотичната тема. Защото акмеистите се стремят да се докоснат до всички неразработени полета. Екзотиката не е била приоритет и Гумильов я превръща в своя тема. Екзотично-историческата тема. В този сборник поставя маската на завоевателя, на пистадора. Това е рицарят и общо за цялата лирика на Гумильов е, че търси маски, които героят му сменя. Бръсьов дава положителна оценка, като пише одобрителна рецензия за сборника на Гумильов.
1905-1908г е писан сборника “Романтически цветя”. Този сборник не го харесва той самия. Доста самокритичен е към своите произведения. Казва че поезията му не е зряла. Записва се в Сорбоната, за да се научи.
Изключителен страстен пътешествиник. Посетил е Африка, Индия, Китай, Северна и Южна Америка.
Този сборник изразява желанието на Гумильов да преземи поезията, да я насити със земен смисъл, да я направи плътна. Почти акмеистичен. Стиховете се отличават с пластичност, скулптурност, материално, баладичност. Маската на шеиха, на ягуара и на други персонажи. Основна тема е екзотичната и в географски и в исторически смисъл.
Сборник “Бисери” - най-обемната и най-безинтересната книга на Гумильов, защото повтаря теми и образи от предишни произведения. Емблема на екзотичната тема на акмеизма е стихотворението “Жираф”.
В сборника Отразяват се типичните акмеистични характеристики: 1. Герои - всички същества; 2. Тема - екзотична, няма политическа; 3. Импресионистичен начин на изображение; 4. Присъствието на маската.
Този сборник съдържа поетически вариации на любими поети на Гумильов. По-популярни стихотворения са “Капитани”, “Покорство”, “Жираф”. Образите на Гумильов се свързват с Пол Гоген и чернокожите му красавици. Гогентски стих го наричат критиците.
Използва много интонации, различни звуци, необичайни звуци. Виковете на африканските вождове, крясъците на папагала. Използва цветове.
1911 г. е синдик на Цеха на поетите. Той издава и “Хиперборей”. Пребивава известно време в Италия, после в Африка и издава стихосбирката “Чуждо небе” - най-акмеистичната стихосбирка.
Стиховете се отличават с философски лиризъм, езикът е опростен, ритмично-разнообразие, използва пеон (пропуск на ударение), а основна използва мъжката стихотворна стъпка хорей.
Авторът скцентира върху мъжкото начало в поезията. Присъства мотива за раздвоение на света (между добро и зло). В тази стихосбирка прозира култа на автора към храброст, към риск, към безразсъдство, към безстрашие, към мъжество.
По време на ПСВ (1914-1917) излиза следващия му сборник (1916), който се нарича “Колчан” (торбата в която се пазят стрелите, кожен калъф за стрели). Включва стихове, писани по време на войната. Изпълнени с печал, скръб, с войнишкото отношение към поета. Той е като лирически дневник. В центъра на сборника е поемата за войната, за любовта, за разкаянието”. Тази поема се нарича “Петостъпни ямбове”. Мотива за безжалостната смърт. “аз и вие” е стихотворение, в което пророкува своята смърт.
Мотивите за преходност на живота, който съпътства темата за това че в изкуството живее миналото. Войната унищожава всичко по пътя си, а самп изкуството съхранява спомена.
Гумильов създава и лирически драми, като “Дон Жуан в Египет” - едноактови пиеси с пъстър декор.
1918 г. Излиза следващия му сборник “Огън”. Това е лирическа хроника за трите военни години. Тук за пръв път се появява темата за Русия. Припознава Русия в детското, в провинциалния град, в река Нева (?), произведенията на Рубльо (иконописец), есента, дори и фигурата на Распутин олицетворява Русия.
Същата година се развежда с Ахматова и по-късно се жени за Ана Енгелхарт. Изключително много работи, занимава се с издаването н а20-те тома към всемирна литература. Също така превежда и 1921г.
Издава последния си сборник “Шафер”. След това Анна Ахматова събира останалите неиздадени стихове, в които няма маска, няма екзотика, и ги издава в книга “Огънен стълб”. Тук е включена поемата “Заблудилия се трамвай” - най-загадъчната и най-емблематична поема на Гумильов. Някои я определят като сюрреалистична. Показва се как пространството и времето променят координатите си. Трамваят е символ на 20 век. Трамваят е показан като апокалиптично същество. Може да се определи трамваят като философска тема, поема, която е написана след преживяването на войната, на революцията. Поема, в която вижда собствената си смърт. В тпзи сборник за публикувани и други поеми като “Дракон” - авторът показва, че появата на човека на земята е уникална, планетарна еволюция. Друго произведение е “Звезден ужас”, написан в същия звук.
В последният сборник тема е за борбата между духовното и плътското. Има един трибетих, който се нарича “Душа и тяло”. В този трибетих авторът осъзнава, че са грешили акмеистите, отдавайки по-голямо значение на материалното. Тук осъзнава, че главното в човека е духа. А духът е Божията искра, която е заложена във всеки един.
Анна Ахматова е родена през 1889г и умира 1966 г. Близо до Одеса. Смеейството на платонски дворяни, инженерен танк на флота (????) - Андрей Горенко. Тя приема псведонима Ахматова.
Детството ѝ преминава в Царско село. Учи руски, а френски проговаря, когато слуша учителят по френски да преподава на по-големите ѝ сестри. Учи в Царскоселската женска гимназия с голямо нежелание. 1905 г преминава на домашно обучение.
Тогава майката се разделя с мъжа си и заминава с децата на юг, за да лекува туберкулозата. След това се мести при роднини в Киев и записва в Юридически факултет.
В Киев си кореспондира с Гумильов. Той я ухажва още от Царско село. След като се омъжва за него учи в Петербург висши литературни исторически курсове.
През 1912 година излиза първата ѝ стихосбирка със стихотворения “Вечер”, а в навечерието на ПСВ вторият сборник - “Четки”. Тя живее в имението на Гумильов и пише стихотворения, които пъбликува през 1917 г в сборника “Бяло ято”.
1918 г се развежда с Гумильов и се омъжва за Шилейков - специалист по Древен Египет и поет.
Евгений Замятин
16.04
1884-1937
Идеологически фактори и литературни нагласи
Литературните текстове започват да съответстват на новата идеология. Всеки един текскт е бил анализиран в духа на постулатите на партията.
“Десетата муза”, “Червеният петел”, “Кафе на поетите”
Болшевишката партия се опитва да подчини китературата и се създават различни декрети за подчиняване на партията. Създават се различни организации - “Пролет култ”, “РАПП”, “Лев” на Маяковски. Принципите на колективността.
Създават се и групировки опозиции на литературните обединения с болшевишки нагласи - “Серафионови братя”, “Октомври”, журнал “Превал”, “Ново литературно обозрение”.
ССП - съюз на съветските писатели.
Метода на Социалистически реализъм - обявен е на първия конгрес на ССП през 1934г.
Социалистически реализъм - политика + естетика -> сливане на политиката с естетиката (основен и задължителен). Правдиво изображение на действителността. Исторически конкретно на нейното революционно развитие.
Партийност, народност на комунистически оптимизъм. Положителни/главни герои са партийни лидери, дейци или “деца” на партията.
Идейна функция - свързана с възпитание на читателите в духа на социализма.
Евгений Замятин твори в този прриод. Той е емигрант. Роден в семейство на свещеник в тамбовския град Лебедян. Майката - Мария Александровна, свири на пиано, образована жена, начетена, обича да чете, учи децата да свирят на пиано, харесвала е композитора Александър Скарабин (любовта ѝ е отразена в разказа му “Пещта”).
Учи в Лебединската гимназия 1893-1896. Преподава му собствения му баща. След което учи Воронежката гимназия. Завършва я със златен медал. Матемстиката му не вървяла добте, но литературата е топ! Решава да кандидатства в корабостроителен факултет в Петербургския политехникум. Участва в студентски митинги, демонстрации. Става болшевишки агитатор. Първата руска революция я посреща възторжено и пише до бъдещата си съпруга Шюдмилла Усува, че революцията го е разтърсила като смърч. Този ентусиазъм преминава в съмнение и накрая в разочарование. Дебютът му съвпада със завършването. Придобива специалност морски инженер и остава в умебното заведение да преподава специалността Корабна архитектура.
По време на държавните изпити пише разказа “Сам” и този разказ почти не се забелязва от критиците, но 5 години по-късно пише повестта “Околия”, която е публикувана в списание Заветник. Един от известните литературоведи оповестява появата на новия Гогол.
През 1913 година Замятин пътува в Николаев и там пише повестта “Някъде Сред нищото”. Тя е сатирична. Псмива царската армия и не само армията. Заради тази повест 3 брой на Заветник е иззет и конфискуван. Редакцията и автора са извикани в съда.
1920 г
1916 година Замятин занимава за Англия и таботи в корабостроителница. Една година по-късно своите впечатления от Острова от хората от това което вижда ги отразява в повестта “Островитяни”. През 1918 пише “Ловец на хора”. През 1919 г пише миниатюри (“Трета приказка за Фит”(?)). Приказките са 4, написани в жанра на руския анекдот. Създава и ефна лирическа творба, нсречена “Очи” за едно куче, която съдържа нравствено-философката концепция. Тези творби и статията “За равнимерното разпределение” (и още някои) се считат за преходни в обществено-политическия литературен живот в страната И се считат за прелудия за появата на нови произведения с нравствено-философско ядро (въпроса за греха, за истината). Това е периодът в който Замятин тешава важни за себе си въпроси свързани с руския характер. Участва в изданието на Всемирна литература, работи в Редскционни колегии, печата се в различни списания, участва в управлението на всеруския съюз на писателите, ичаства в комитет на думата на литературата, участва в съвета на дома на изкуствата, учадтва в секцията на петроградския театрален отдел, чете лекции по история на изкуството, по теория на литературата. През 1918 издава статията “Скитили”. Задава си въпроси какъв е характера - запафноевропейски или славянофили, неговите съотечественици.
През 1933 г пише очерк “За моите жени, за ледоразбивачите, за Русия”. Съпоставя руския ледоразбивач с европейския индоевропейски корен, а неговите жени - едната е литературата, другата е родината.
През 1926 пише трагикомичен разказ, който се нарича “думата се дава на другаря чуримин”.Този разказ е препратка към неореалистичния стил на “околията”.
Романът “Ние” е едно от най-известните му произведения. 1920-1921-1922 се смята, че е написано, но в писмо пише, че е завършил романа 1922. Това е първата антиутопия. Това е социален антитехничен антиутопичен роман. Фантастично утопичен с елементи на детектив. Други го определят като социалноутопичен преминаващ в експериментално-философско сатирично изследване. Това е роман емблема, антиутопия на машиноравното шастие, на универсалната свобода, където сарказма и гротеската са разгърнати до краен предел. Антитехнократична сатира може да се определи, която изглежда футурологична, мрачна. Повествованието е тазгърнато като конспект на наратора за бъдеще. ОткроявТ се два пласт а - футурологичен и съвременен. По време на СССр, жанрът антиутопия е изместен от научна фантастика. Антиутопия на комунизма от 20 век. Замятин посочва че романа е протест срещу задъдената улица която води евтопейско американската цивилизация като превръща човека в машина. Той сигналзира опасността която застрашава човека от хипертрофилната власт на машината. Авторът наруча по асоциация на рдна персийска романа “персийски петел” (петел който пее преди другите пртли, отрязал собственика главата на петрла, тоест цензурата отрязва главата на този роман).
“Ние” - има референтен смисъл или рефериращ смисъл, свхрзано с колектива, общото, масово. В романа няма пространство, няма динамика, всичко е в някакъв застой, всичко е статично. На фона на тази статика се показва пътя за унищожаване на Аза или за сливането на Аза с колективното. Ние е модел на новото битие. Отделният човек се вгражда в множеството, стойността на човека се изчислява по нова форма - единицата е равна на 0, товст човека е нищо, той съществува само в множествотп.
Основни теми: темата за щастието и свободата - противопоставени, поставя въпроса зс хуманизма, противпостВяне на индивидуалното и колективното, за статуса на държава.
Главен конфликт - конфликт на идеи, идеята за свободата е антитеза на идеята за единна държава (всеобщата държава е символ на всеобщата владт),
Интегралът е символ на сливането с другите - интегрирс се хората в държавата и се превръщат в единен механизъм. Образът на интеграла - идеологема, защото символизира опита на държавата да имтегрирс в своя свят и космическите обитатели. Създава се сюжетната динамика, защото интегрслът съдържа думите на Маркс - пролетари от всички страни, съединявайте се. Друга идеологема е благодетелят - няма име. Тоест свторът няма предвид конкретна личност, а неговата интенция е да покаже една тоталитарна държава може само един човек да я управлява. Тама се създава мита за вожда, той е в основата на този благодетел, символ на властта. Властта няма цифров код, тя е деперсонафицирана, тя няма нокакво обозначение. Хората се подчиняват и респектират на тази държаеа. В детството на човека се вгражда идеята за грях и за вина, защото всяко отделяне от нормите на тази държава е измяна, грях. За да принафлежи изцяло на държавата, не трябва да мисли, трябва да прави това, което му кажат. Създава се модел по детееъдство - децата се отделят от еодителите и се възпитават по един и същи модел. Загубват душевността си, в тях почти всичко е програмирано. Всички се хранят с нефтена храна. Любов в това общество няма - победена е (създава се Лекс сексуалес). Всички живеят в еднакви условия. Всички спазват законите. Женските индивиди са обозначение с гласни буква и с четни цифри. Мъжките индивиди са с нечетно и съгласни. Д-503 - д е свързан със мъглата, нещо тежко. О е свързано с нещо кръгло, дълбоко. Р - сонорен звук, свързсн с нещо звънко, ярко (Р-13 може да е Маяковски - Облак в гащи/13-тия апостол; Пушкин - негърски устни, черни очи). Обърнато р е като я, тоест аз на руски. I-330 - I е като нима единициа, ирационално число, 330 - 33 години живот на Исус, I също е Аз на снглийски. I кара Д-503 да нарушава законите и тя участва в нелегална оргамизация които искат да откраднат интеграла. Д е строител на кораби, той води записки (40-дневни) под формата на дневник за бъдещето потомство и жителите на другите планети. I-330 се среща с нрго, за фа го съблазни, за да може да разбият интеграла отвътре, да го взривят отвътре. Има в него природно начало. 40 - показателни за образуването и изчезването на душата на Д-503. Провеждат една операция - Великата инквизиция, правят му операция с лазерен лъч, за да не си спомня. Дори предава I. Всичко което получавТ хорТа е материално, отказват се от мечти, човекът е заменен от число. Те нямат семейна идентичност, няма индивидуалност с име, те се свързват като дърво без корен и лесно се упрсвляват. Много лесно могат да са убедени, че са щастливи. Живеят под един стъклен купол, живеят като в парник. Освен това са изчислени кои са подходящи партньори за тях. Няма книги, има само един държавен вестник, който обявява само истината. Езикът на общуване е клиширан - няма емоционална страна.
1922 - пише “Разказ за най-главното”.
Андрей Платонов
23.04
Платонов е псевдоним. Климентов е истинското му име
1899-1951
Той е създал нов вид художествен език. Характеризира се със склонност към обобщения, с многозначност на думите и образите, с преосмисляне на традиционните стилистически похвати и със спецификата на построяването на фразите.
Той е руски прозаик, поет, драматург, журналист, киносценарист и реформатор на руската проза.
Роден е в работническо предградие на град Воронеж в семейство на стругар. Първороден син и на 7 госини постъпва в енорийско училище (училище към енорията - като църковно училище), но на 13 години е принуден да остави училището, да започне работа, тъй като трябва да помогне за изхранването на семейството, което се състои от 11 деца. Издава един разказ “Семена”. Той е вид автобиография на Платонов.
До 18 години работи като помощник машинист. През 1909 година постъпва в четирикласно градско училише. Апрез 1918 година постъпва в класа по електротехника на Воронежкото железопътно училище (техническо училище). След което работи на електростанция.
През 1921г. написва и издава първата си книга “Електрификация”.
На 20 години става член на РКП (ръската комунистическа партия). Разочарова се бързо и година след това я напуска.
Пише статия “За нашата религия” и там поставя въпроса как се възприема света. Издава я в списание “Железен път”. За него най-висшата ценност е любовта. А осъзнава, че за партията/комунистите най-висшата ценност е точно обратното - пролетарската ненавист. Разбира, че властта на новото правителство е една утопия. Осъзнава колко опасни могат да се окажат илюзиите на хората. Разочарован е от новия режим.
В Гражданската война участва като военен кореспондент, като машинист и като войник.
През 1922 г. излиза “Краснодар”, поетическия му сборник “Синя дълбина”. Този поетически сборник е много високо оценен от Вслери Брюсов.
През 1924 г. завършва Воронежкия ЖП-политически институт. По време на сушата между 1922 и 1926 той работи като инженер в селското стопанство и по-точно там се занимава с мелиорация (напояване).
През 1921 се жени за учителката Мария Кашибчева. Тя е и негов приятл. Благодарение на нея днес се печатат неговите произведения. Литературата му е част от арестуваната литература. На нея посвещава повестта “Епифански шлюсове”. Освен това съпругата му е прототип на главната героиня на разказа “Пясъчната учителка”.
Платонов има и син и дъщеря.
1926 г се местят в Москва семейството. Там започва работа в Земеделския отдел на НАРКОМ (с ранк на министерство).
Той има сложни семейни отношения.
1922 г брат му и сестра му умират (отровени от гъби). Преживява го тежко.
Започва чистка в НАРКОМ. Много служители биват арестувани.
1926 г той пише “Град на градовете”. Сатирична повест.
Еволюция на Платонов - протича условно в 3 периода. 1. До 1927 - преселването от Воронеж в Москва; 2. Съвпада с началото на 30-те години на 20 век - пише романа “Чевенгур” (1928), романа “Изкопът” (1930) и “Море на младостта”, “Съкровеният човек” (1928); 3. 30-40те години на 20 век - Характеризира се с това че пише приказки разкази “Пътешествие от Ленинград до Москва”, “Щастлива Москва”, “Впроп” (1931?) - тазк повест предизвиква недоволството на Сталин и иска да го лиши от писателски права.
Натискът от Сталин продължава.
1934 г решава да се отправи на пътешествие из Средна Азия. Той посещава Туркмения. Вдъхновява се от природата. Пише разкаьът “Такир” (Такир - тип релеф който е характерен за азиатските пустини; гладко). С този разказ си навлича гнева на критиката и на Сталин.
1929 - умира неговата майка, пише разказа посветен на майка си “Третия син”
Синът му Платон Платонович боледува - затворен на 15 години, разболява се от туберкулоза и умира рано.
Участва във ВСВ като капитан и същевременно е кореспондент на иДанитео “Червена звезда”. Също се разболява от туберкулоза на фронта/от сина си. Демобилизират го и пише разказа “Семейството на Иванов”, но го публикува под името “Завърщане”. Критиците не да доволни от този разказа, тъй като считат, че това е клевета към войниците победители. Забраняеат му да се издават неговите произведения. Това се отразява на финансовото му положение. Започва да обработва приказки “Вълшебното колело”, “Неизвестното цвете”. По тези приказки се създават филми.
1951 умира от Туберкулоза. Жена му живее до 1983. Неговото творчество издава дъщеря му Мария, а тя умира 2005.
До 1929 г - основни образи и идеи (от романа Чевенгур)
Началото на 30-тр години - “Щастлива Москва” - осъзнаването на това че има разминаване между идеите и реалността.
След 1936 - пътешествията, приказки.
Първият роман, който е посветен на колективизацията, е “Чевенгур”. Пише го почти 3 години. 1926-1929. Като го написва, носи ръкописа в едно от издателствата. Получава негативна оценка и отказ романа да се отпечата.
Горки чете романа и също се изказвс отрицателно. Определя обаче романа като лирико-сатиричен, но стилът на произведението е сюрреалистичен.
През 1972 - романът излиза във Франция. Към 80-тр излиза в СССР.
Забраняват го защото довежда до абсурд на идеите на комунизма.
Чевен - от тюркски; цървул
Гур - рев, шум
Въплъщение на мужицкия край.
Това е полуфантастичен мираж. Сатира на казармения комунизъм. Някои го определят като антиутопия, но не е чиста антиутопия, защото в края на романа Платонов връща георите в реалноТта.
Хронотоп - времето е кратко през епохата на военния комунизъм, а мястото - Чевенгур.
За няколко месеца в този град трябва да се създаде комунистическата система. Маркс казва че може да се създаде в няколко страни, Ленин - само в една страна, Платонов - сатирично как се създава в един град.
Страната е в период на разруха, тогаеа се създава НЕП - новата икономическа политика.
Как се строи социализъм - за сметка на разрушаването на дворянските имения; за сметка на новото предразпределение на материалния ресурс; чрез бюрократично обслужване; за сметка на природата (природата е доведена до абсурд; авторът иска да я покаже в гротеска, силното класово разпределение).
Главен герой е Саша Дванов. Той е двойствен персонаж. Той в душата си се радва повече на липсата на знание, дори е доволен че революцията е унищожила културата.
Клопьонким се стреми да унищожи грамотните хора, като представители на миналото.
Как проверява Платонов дали едно общество има бъдеще?
Като въвежда образа на дете - символ на паметта, продължението на рода, които са свързани с бъдещето.
Единственото дете умира, тоест това е роман предупреждение че този режим няма да прибъде.
Саша Дванов също губи своите илюзии и той се самоубива.
Този процес на новата икономическа политика, на колективизацията, е много тежък процес. В резултат на това умират около 2 милиона селяни. Земята се национализира и селяните са принудени да влязат в нови обединения.
“Изкопът”
Идеите за написването на тази повест е може би разрушаването на храма на Христос Спасителя. След като е разрушен, под него се образува огромен изкоп. На мястото на този храм се прави на плувен басейн. Всяка година той взима жертви. Затаварят басейн, подсушават го и отново се изгражда храм.
Повестта е написана много интересно.
Главен герой е Вошчев (Восъчен на български). Като свещ ще озари света, положителен герой. Той е на 30 години и е уволнен от завода по механика, защото казват че силите му са отслабнали и че много мисли по време на работа. Тръгва да търси истината по света и да види дали има щастливи хора. Заминава в друг град, спира някъде да пренощува. Събира си неща за спомен - листенца, камъчета. Остава да птенощува на земята и от косача разбира че на това място ще е построен нов пролетарски дом.
Работниците го канят да хапне. После му дават лопата за да копае с тях глинената почва- най-твърдата почва, най-трудна за обработка. Иска да покаже, че от този изкоп няма да има никакъв плод на тази работа. Тези действия на работниците ще бъдат напразни. Там са намерени ковчези, предполага се, че е гробище.
Актуализира се сюжета. Руски фолклор - Иванушка който влиза в подземното царство да намери щастливи хора. Вошчев не намира щастливи хора.
Този дом се преръща в символ на гроб за комунизма. Работниците и пролетариата се првръщат в гробокопач на самия себе си.
Вошчев събира за спомен камъни и листенца - прокарва се по този начин мотива за забравата, мотива за паметта. В този аспект той се явява последовател на идеята на Фьодоров за възкресението. Може да се случи възкресението в не чисто физически план, но в духовен план по 2 начина: 1) чрез паметта; 2) чрез децата.
Вошчев вижда че тези работници спят на пода, изморени. Не са щастливи, но избира да остане с тях. Окуражен че на това място ще възникне пролетариарски дом. Образа на бъдещия дом е образ на комунизма.
Домът няма да се построи и ще се превърне в яма на комунизма.
Вошчев се запознава с други работници - само с фамилии. Единствен герой, който се назовава, е Настя - детенцето. Героите са представени само като функция. Настя е единствена със сибствено.
Настя е намерена от Чипин в една изоставена фабрика за плочки. Идеята за смъртта е прокарана чрез изкопът и чрез тази изоставена фабрика. Майката във фабриката умира, защото тя е била буржоа. Тя няма място в новото общество. Тя е излишна. Майката дава напътствия на Настя да я забрави. Чипин взима детето, за да не остане в тази гробница. Блокират фаброката, за да си отиде спокойно майката от този свят.
Образа на Настя е описан като средство, за да се провери новия свят. В нейното тяло расте времето.
Анастасия - Настя - възкресение.
Води я на изкопът.
Колаците са едрите земеделци. Ликвидацията на колаците.
Софронов и Кослов отиват да участват в колективизацията, но бияат убити и не се връщат. Заминават после други за да участват в разколачване.
Въвежда се образът на мечката - руски тотем. Тя души и първа разбира къде се крият колаците.
19 декември (стар стил) - денят на св. николай чудотворец. (Нов стил - 6 декември)
-30 градуса се виждат рояци мухи. Убили са добитъка и са го оставили нсрочно, за да не попадне.
Рояци мухи - ИНФЕРНАЛНОСТ.
Колаците правят сал и се качват на него. Ксчвст се на реката и се обричат на смърт.
Колективизиращото село е израз на това как смъртта побеждава живота. За да покаже този процес - използва средствата на сатирата, на гротеската. Използва черен хумор. Авторът предупреждава на езиково ниво, че светът не трябва да се променя чрез насилие.
Настя се простудява и в крайна сметка не могат да я спасят и умира. Авторът предупреждава, че чрез смъртта на Настя новото бъдеще е обречено. Смъртта на Настя е сякаш присъда на бъдещето. С образа на Настя се дискредитира идеологемата за светло бъдеще.
Мотива за пустотата, мотива за пътя, мотива за търсене на истината, за децата, за сирачеството, за братството.
Пустотата при Платонов е новото име на небитието. А веществото е знакът за съществуването. Може да се допусне че човекът е веществото на съществуването. Това е философията на Платонов за търсене на истината. А търсенето на истината е свързано с мотива за пътя. Оътуването е свързано с оглеждането на света, с разрухата на бедността. Чрез тази река авторът основно иска да покаже че изявите на новия ред са чудовищни. Ямата, ровът, изкопът са хипостази на пустотата. Осиротяването е участ на мнозина. Цветовете на романа са лишени от яркост, от блясък. Чрез тях авторът внушава усещането за безсилие, печал, обреченост.
Езикът на Платонов е сюрреалистичен. Разностилен. Определя се словесния облик на епохата. Използват се афоризми, пословици, поговорки, фразеология, антропоними, топоними.
Михаил Булгаков
30.04
(1891-1940)
Роден в семейство на свещеници. Баща му е професор в Киевската духовна академия. Киев е един от основните му топоси. За него е град-емблема. Първо Киев, после Москва.
Киев в “Бялата гвардия”. Москва в “Майстора и Маргарита”.
Когато става на 15-16 години определя себе си като атеист, тъй като атеизма е бил на мода. Бил е за много кратък период. После се връща в християнството.
Много е харесвал музиката. Той е пеел прекрасно. Знаел наизуст почти всички известни опери, главните арии - това ще го видим на практика в Майстора и Маргарита. Опррата на Фауст, Евгений Онегин, Чайковски. Берлиоз - фамилия на френски композитор. Стравинкски - фамилия на известен композитор. Т.нар. Музикален интертекст.
Като личност Булгаков е бил изклително артистичен, забавен, одухотворен. Мечтаел да стане актьор. След като завършва Киевската гимназия, решава да учи медицина. Постъпва във факултета по медицина. Завършва със златен медал (получава се за отличен успех).
Още като ученик е с изключително чувство за хумор, ирония. Като студент започва да пише фейлетони. На 19 години се жени и със съпругата си като завършва медицинския факултет заминава да работи в Смоленска губерния като околийски лекар. За съжаление е бил изключителен натоварен с работа и през деня, и през нощта. Разболява се от дифтерит. Изсмуква гной от заразен пациент и така се заразява. Тогава не е имало ваксина, за да си облекчава болката започва да приема морфин. Става пристрастен към морфин. В Киев е имал чичо който е лекар и чичо му го е излекувал от зависимостта.
В резултат на това пише разказа “Морфин”. Описва цялата своя история на зависимостта си. В писането е намерил спасение от тежкия труд на лекар.
В Москва се издава два сборника - 1) Записки на младия лекар; 2) Записки на маншет (ръкавите маншет) 1924г. Неговата проза е изпълнена с тънък хумор, подобен на Чеховския хумор.
В навечерието на Октомврийската революция (1914) се прибират с жена си в Киев (8 пъти е бил завладяван в Гражданската война). Тогава Булгаков да напише епопея за тази война в Киев. Пише романа “Бяла гвардия”, но е незавършен. Публикувани са части. Негативно се отнасят към романа критиците. Пише го под влияние ма Толстой, на Ремизов и на Сенкевич. Главните герои - Домът (одухотворен, диша сякаш е живо същество, превръща се в идиом, малката родина), Град Киев (одухотворен, вечният град, обстрелван, място за улични боеве, на фона на Дома как войната разделя семействата). Лайт мотива на романа - лайт мотива на честта (да останеш верен на клетвата; да изпълниш своя дълг към родината си; мъжество; смелост), другуят лайт мотив е страха, третият е вярата. Освен че пише като използва изключително майсторски езика, той създава спектър от цветове, които обикновено са противоположни цветове, за да придаде тази трагедия, която носи войната. Белият цвят на снега на петната по него от кръв. Главният въпрос е “кой ще плати за пролятата кръв”. През 1926 г. булгаков драматизира романа под заглавието “Дните на турбини”. Става любима пиеса на Сталин.
Домът на Булгаков е под постоянни обиски от властта. Роднините му емигрират, а той с жена си се местят в Москва. Най-напред във Владика. Окончателно се отказва от своята професия и започва да разработва прехраната си като пише.
В 20-тр години на 20 век семейството трябва да реши дали да емигрира или да остане. Отправят се към Москва - следващият вечен град за него. Бидейки в Москва окончателно се отказва от лекарската професия. Три пъти е бил а ръба на смъртта. Пише с лекота свпите произведения. Тича по различни редакции, диктува на машинописците разказите си. През 1921 г издава своята първа сатирическа пиеса “Дяволиада”. В нея виждат “новият Гогол”.
През 30-те години пише биография на Молиер. “Животът на господин Молиер”. Като създава и пиесата “Със заклятието на лицемерието”. Първият тематичен блок на Булгаков - сатиристическия блок (“Дяволиада” - напомня на “Шинел”, Записки на маншети”, “Фатални яйца”, “Кучешко сърце”, “Адам и Ева”, “Иван Василиевич”, “Зойкена квартира” , “Пурпурният остров”).
“Фатални яйца” е повест за научно-техническия прогрес. Авторът осмива професора изобретил червеният лъч. Обществото не е дорасло до разбирането и прилагането на изобретение, свързани с развитието на техниката. ако се облъчат с червен лъч яйца на кокошка, излюпват се влечуги, змии, които унищожават създателя.
“Адам и Ева” - Адам е първият човек на новата социалистическа епоха. Ева осъжда жестокостта. Антиутопия.
“Кучешко сърце” - антиутопична повест. Сюжета за създаване на изкуствен човек. Тази идея е взета от науката евгеника - облагородяване. Тогава в 20-те години е била популярна идеята. Сюжетът се базира на медицински експеримент на проф. Преображенски да подмладява хората. Примамва едно кученце и му присажда хипофиза от убития след скандал пролетариат на име Ким Чугункин. След операцията постепенно в това куче се появяват различни метаморфози. 1. Глас като на човек, 2. Ръста, 3. Дава си име - Полиграф Полиграфич. Кучето се превръща безскрупулно същество, безкултурно, намира си работа - започва да почивства града от котки. Присвоява си квартирата на професора. Тогава създателят е принуден отново да направи операция и фа го превърне отново в куче. Научно-техническа повест, но и антиутопия против невежеството на пролетариата. Повестта е забранена и е иззета в обиск в дома на Булгаков.
Булгаков започва работа като главен драматург в Московски художествен театър. Пише немалко пиеси, но обиските продължават и това го докарва почти до лудост. 20-та година забраняват излъчването на Булгаковите пиеси. Точно тогава се оформя и неговия втори тематичен блок - темата за интелигенцията и революцията (“Дните на турбини”, “Бяла гвардия”, “Бях” - пробва нов вид на драма, състои се от 8 сънища, в съня си човека не властва над събитията си, авторът показва събития, които се случват и не ги управлява)
30-те години започва да пише романа “Майстора и Маргарита”, като го пише 12 години. Този роман в началото не е замислен като любовен. Напротив - този роман е замислен като мистика, като масонска легенда смесена с мит. Самият автор казва, че “Аз съм мистичен писател” в този период. Обществото не го приема, звщото атеизма е безверие.
“Аз съм писател сатирик” - разобличава недостатъците в обществото.
“Аз съм писател на руската интелигенция”.
Обиските започвст да зачестяват заради романа. Стресът води до заболяване на бъбреци. Скъсва ръкописа, който създава. Едната част остава, другата я изгаря в огъня (не може да си го прости). Същото това прави и Майстора. Затова отива в Чистилището, а не в Рая, защото унищожава Словото. Романът е замислен като роман за Сатаната. Първото му заглаваие е “Копитото на инженера” - съдържа разказ за посещението на Сатаната в град Москва. Втората (“Великият канцлер”) и третата редакция (“Князът на мрака”) са също със същия замисъл. В четвъртата редакция се появява евангелския роман. Петата редскция се допълва. Едва в шестата редакция се появява любовния роман който дава име на цялото произведение, представлява медитативна връзка между първия и втория роман. Тази последователност на създаване на това произведение отличава с 3 романа. Хронотопа в тези три романа също показват наличието на 3 романа. Първият хронотоп на първия роман (сатиристичен) - действието продължава три дни и се развива по време на пролетното равноденствие; действието протича в Москва, на Патриаршите езера, срещат се двама граждани (в религиозното сърце на вярата се срещст функционални- иска да покаже социалното състояние). Булгаков е любител на сгъстеното кратко време, не обича да разтяга. Вторият хронотоп - мястото е Йерушалим, 16 часа протича (Страстният петък). Третият хронотоп - няма единство на мястото (първо в Москва, после в психиатричната клиника, Чаргарита е в бала, срещат се в Чистилището…), безвремието (първо е земно, после трансцедентно). Въвежда 3 доказателства за съществуването на Бога. Роман за вярата. “Никога не разговаряй с непознати” - тройно отрицание, от Новия завет, “3 пъти ще се отречеш от мен”, “Отричам се от Сатаната” (х3 на кръщене). Можем да кажем, че авторът вижда 30-те години безверието на хоеата и затова решава да създаде роман в който да преплете трите религии (християнство, политеизъм, атеизъм). В първата глава е идейния център на цялата глава. Човек за да стане част от християнския свят, трябва 3 пъти да се отрече от Сатаната (непознатия). Срещат се тези 2 гражданина - Михаил Берлиоз (човек с висока култура) и Иван Бездомний (Иван Безверний, без дом, без вяра). Започват да спорят дали има или няма Бог. Търсят кайсиев сок. Започват да хълцакат (човек започва да хълца когато преяде, или препие). Изпълнени с атеизъм, няма място зс никаква вяра. До твх има странен господин с бастун с глава на пудел. В света липсвата на хармония е символ на дяволското, а симетрията е символ на божественото. “Извинете правилно ли чух, че вие не вярвате в Бога?” - тогава словесен побой между чужденеца и двамата герои. Побой между атеизма (Берлиоз) и християнството (Сатаната). “След като няма Бог кой управлява живота на хората”. “Щом човека управлява, вие знаете ли какво ще стане после”. След като говорят дълго време, Берлиоз отива да се обади по телефона, но се плъзга по олиото и трсмваят минава през него. С това искя да се каже, че Бог управлява нашия живот. Ролята на Воланд е да се докаже Съществуването на Бог. Воланд се появява първи. Воланд - ланд - земя, воланд - латински свобода. Азазел е след него в йерархията - паднал ангел, изкушава хората да използват козметика и алкохол. Коровьов - шут. Абадонна - демон на смъртта. Бегемот - чудовище, живее на сушата, означава бяс. Най-отдолу в йерархията - Гела - с една кърпа на шията, тя е вампир, най-нисшите същества в инферналното братство. Воланд идва за да види дали Москва се е променила. Осмива суетата, изневярата. Греховете и пороците у хората не са изчезнали. Хората са забравили за Исус, затова не са изчезнали. “Балът на Сатаната” - там носят главата на Берлиоз; там продължава разговора (развръзка), “е сбъдна ли се написяното”. Това да не вярваш е голям грях. По християнството те съдят по вярата, по езичческият те съдят по делата. Чаша обсипана с камъни се превръща главата на Берлиоз. Какво е първото доказателство за съществуване на Бог - Воланд предсказва съдбата на Берлиоз (преръща се в отделна фабулна линия); второто доказстелство: във връзка с философския труд на Кант (свързан с етиката, съществуването на бог е доброта, ръководи поведението на човека, Кант доказва че ако не се подчиняваме на този императив, то досега човечеството дя е изчезнало, Булгаков доказва, че човек е създаден по подобие на Бога човека може да е добър (поведението на Маргарита); трето доказателство: свързвно с християнската литургия (в неделната литургия се дава дума на очевидците; “и аз бях там и свидетелствам…”).
Доктор Живаго
14.05
3-те базисни линии (продължение):
философска линия
Доктор Живаго е изключително философско произведение. Замисля го първоначално като епопея. Роман за личността (доктор живаго). Роман за историята, но той я разбира като творчески процес за развитието на личността на фона на историческите събития. Състои се от прозаична и лирическа част (Творчеството на доктор Живаго - в тези 25 стиха се състои това което е искал да каже автора в целия роман). Разглеждат се основни философски въпроси - въпроса за смисъла на живота, за любовта, за морала. Една от основните идеи - конфликтът между личността и обществото. Живаго живее в епоха в която индивидуалността е подчинена на колективната идеология. Революцията е показана като предвестник на нещо добро, обещава свобода, справедливост. Дефакто тя води до подтискане на човешката воля и разрушаване на човешките отношения. Природата подплатява философския контекст, защото тя е одухотворена, тя контактува с човека, тя е като контрапункт на човешките страдания, тя е в хармония с емоционалното и психическоъо състояние на героите (най-вече на Юрий Живаго). Темата за смъртта - отново природата е хармония, погребениеъо на майката на Живаго се извършва през зимата и авторът показва реакцията на този сезон чрез снеговалежа. Темата за историческата памет и за времето. Темата за изкуството, за творчеството. Темата за моралния избор - героите са изправейи пред ситусции в които трябва да избират (между дълг и чувство, между лично щастие и обществени задължения). Произведението покаьва как историята влияе на живота на отделната личност. Тя е като холограма на една цяла част.
Публикува този роман и получава изключително силна критика. Един от критиците казва, че не е чел романа, но знаел, че не е за публикуване.
Романът има много заглавия заради различните редакции.
Юрий Андреевич Живаго - Юрий идва от Георги. Свети Андрей е по това време закрилник на Москва. Син Бога Живаго - окицетворение на сина на живия бог. Лекар. Лечител и на душата, и на тялото. Син на фабрикант милионер. Оставя семейството си и под влияние на адвокат Комаровски се разорява. Накрая посяга и на живота си. Има връзка с една княгиня, от която има дете на име Евграф Живаго. Бащата се казва Андрей Живаго. Майката на Живаго, която умира много млада, и малкият Юра с малкия чичо Николай Николаевич (брат на майката) отиват на погребението ѝ. След време Николай Николаевич е бил бивш свещеник и решава да продължи живота си в Швейцария и публикува философски книги и оставя Юрий за възпитание в семейство Бронеко - благородническо семейство. Ана Бронеко е дъщеря на много богат индустриалец, който се казва Крюгер. Антония Александровна, която учи за юрист. След като остава Юрий в тяхното семейство, Юрий и Тоня стават много добри привтели. Преди да почине Анна изразява желание да види дъщеря си задомена. След революцията Юрий и Тоня заедно преодоляват трудностите и им се раждат две деца - Саша/Александър и Маша. Виктор Комаровски изключително богат човек и съблазнява младата Лара/Лариса. Нанася ѝ травма на чувствителната ѝ натура. Лариса Антикова, а по баща - Гишар. Тя е дъщеря на белгиец и французойка. Много красива девойка. А пък Комаровски е любовник на майка ѝ. Всички изневеряват.
Павел Антиков - съпруг на Лара, той се влюбва в нея още като дете и обича до безумие. По неин съвет той става учител.
Стрелников - участва в ПСВ. По време на революцията той поддържа болшевиките като вярва че служи на справедлива кауза. Крайна сметка се превръща в инструмент на насилието. Под този псевдоним той участва в гражданската война. Понеже напуска семейството си Лара и Катя и отива да воюва, Лариса отива да го търси, работи като милосърдна сестра в една болница на фронта, където се запознава с Живаго.
Евграф Живаго - незаконен син на Живаго. Той има кауза да помага, винаги измъчва братс и.
Таня Безочеревева - незаконна дете на Юрий и Лариса. Тя също остава в приемно семейство.
След години Евграф среща Таня, разбира, че тя му е племенница и я взима под своя закрила.
Марина Маркеловна Щапова - Маркел (баща ѝ) е прислужник в семейство Бронеко, който забогатява при новата власт и се превръща от прислужник във важен чиновник. Марина е третата неофициална жена на Живаго. Тя се грижи за него, опора е за него в труден период. Раждат им се 2 момичета.
Миша Гордон - приятел на Живаго. Приятел от детството. Също се възпитава в Бронеко. Той става професор в Московския университет. Участва във ВСВ, а преди това 1930-1940 г е подложен на репресия и попада в Гулаг.
Ника (от Инокентий) Дудоров - той също е приятел на Живаго от детството и на Миша. Той също става университетски професор. Съдбата му е подобна на Миша. Също е репресиран, също е осъден на каторжен труд, също е участник във ВСВ.
Ливерий Микулицин - той участва в ПСВ и става партизанин на страната на болшевиките. Той отвлича доктор Живаго и го държи в плен повече от година като го заставя да лекува болни.
Амфим (?) Сам Девятов - приятел на семейството на Юрий Живаго и на Тоня. Запознават се когато са на Орал (планина). Той работи като юрист на страната на болшевиките. Доста интересен човек с много голямо влияние.
Павел Антиков старши е железопътен работник. Участва в революцията от 1905 г. Затова бива заточен в Орал. След революцията от 1917 г Антиков и Тиверзин са хора които се ползват с голямо уважение след революционерите. Тиверзин е машинист който участва в революцията от 1905-07 г и попада на каторга в Орал.
Шура Шпейзингер - тя е приятел на еемейство Бронеко и позната на Юрий Живаго. Тя е поддържала връзка с майката на Антонина/Антония. След революцията 1918 Шура поддържа революционното движение.