Гърдата (млечната жлеза, glandula mammaria) е чифтен орган с кожен произход, функционално свързан с половите органи на жената.
Различават се:
Тяло (corpus mammae)
Гръдна пъпка (зърно, papilla mammaria)
Разположение: върху fascia pectoralis на гръдната стена между 2-ро и 6-то ребро и от ръба на гръдната кост до предната аксиларна линия.
Израстък: processus lateralis, издаващ се нагоре и навън, опипва се върху ръба на m. pectoralis major.
При полово зряла жена формата е куполообразна, с кръгло поле в центъра (areola mammae) с интензивно пигментирана кожа.
Повърхността на ареолата е неравна поради големите видоизменени мастни жлези (glandulae areolares).
В центъра на ареолата е гръдното зърно (papilla mammaria).
По повърхността на зърното има отворчета (pori lactiferi), където завършват изходните канали на жлезата.
Микроскопска анатомия
Състои се от два компонента:
Parenchyma mammae: жлезиста тъкан.
Stroma mammae: съединителна и мастна тъкан.
Parenchyma mammae:
Състои се от 15-20 радиално ориентирани дяла (lobi glandulae mammariae), обвити от стромата.
Дяловете са сложни тубулоалвеоларни жлези (видоизменени потни жлези).
Всеки дял има собствен отводен канал (ductus lactiferus), насочен към гръдното зърно.
Непосредствено преди навлизане в зърното, каналът се разширява (sinus lactiferus).
В зърното каналът се стеснява и се отваря в млечна пора самостоятелно или след сливане с друг канал.
Жлезите претърпяват промени под въздействието на прогестерон.
Извън бременност и лактация: паренхимът се състои от разположени нарядко тубули, групирани в делчета.
През бременността, под влияние на прогестерона, жлезната тъкан се подготвя за лактация.
Жлезните тубули се трансформират в алвеоли (alveoli glandulae).
Алвеолите са изградени от еднореден кубичен епител върху тънка базална мембрана.
Под мембраната има плоски звездовидни миоепителни съкратителни клетки (myoepitheliocyti stellati).
В края на бременността в цитоплазмата на апикалната част на алвеоларните клетки (lactocyti) се натрупват секреторни грагули и мастни капки.
По време на лактация тази част на клетките се откъсва и заедно със секрета пропада в просвета на алвеолата (апокринeн начин на секретиране).
Секретът се изнася към лактиферните канали чрез отводните алвеоларни каналчета.
Лактоцитите регенерират бързо.
Секретът на млечната жлеза (colastrum) съдържа голямо количество липидни капки, остатъци от разрушени лактоцити, макрофаги.
След спиране на кърменето паренхимът търпи обратно развитие, като жлезните алвеоли се трансформират в тубули.
Stroma mammae
Съставена е от съединителна и главно от мастна тъкан.
Дебел слой мастна тъкан се разполага между жлезата и fascia pectoralis, както и между кожата и жлезния паренхим.
Фиброзни повлекла (ligg. suspensoria mammaria) започват от дермата и се излъчват в паренхима, играейки ролята на поддържащ апарат.
Стромата се разполага между дяловете на млечната жлеза и ги изолира.
През бременност и лактация се увеличава жлезният паренхим, а се намалява количеството на стромата. Извън тези периоди съотношенията са в обратна зависимост.
Млечна жлеза при мъжа (mamma masculina)
Рудиментарна.
Гръдното зърно се разполага на медиоклавикуларната линия (мамиларна линия).
Представлява струпване на малко съединителна тъкан, в която се намират отделни жлезни каналчета.
Кръвоснабдяване и инервация
Кръвоснабдяване: от клончета (rami mammarii) на:
a. thoracica interna
aa. intercostales posteriores
a. thoracica lateralis
Вените са едноименни и образуват обширна венозна мрежа под кожата.
Лимфен дренаж:
Повърхностно сплетение: към nodi lymphatici axillares от същата страна. Комуникация между повърхностните сплетения на двете жлези позволява лимфен дренаж към срещуположната подмишнична ямка.
Дълбоко сплетение:
Лимфните съдове прекосяват големия гръден мускул към лимфните възли под него (възлите на Rotter) и оттам към подключичните възли в trigonum clavipectorale (пътят на Grossman).
От медиалната част на жлезата към парастерналните лимфни възли в предния медиастинум.
От долномедиалната част на жлезата към чернодробните и субдиафрагмалните лимфни възли (пътят на Gerota).
Важност на лимфните пътища: разпространение на метастази при рак на млечните жлези.
Инервация:
Сетивна: от клончета на nn. supraclaviculares, nn. thoracales anteriores, nn. intercostales.
Вегетативна: чрез сплетения по хода на кръвоносните съдове на жлезата.