Едноличен търговец
Видове търговци – класификационни критерии
Търговците се класифицират по различни критерии.
Видове търговци по чл. 1 ТЗ
Физически лица (ЕТ)
Юридически лица
Корпоративни ЮЛ
Търговски дружества
Кооперации
ЮЛ от типа на учрежденията
Търговци – публични предприятия
Също така търговците могат да бъдат класифицирани според собствеността (държавна, общинска, частна).
Разделение на търговците по ТЗ:
Еднолични търговци
Търговски дружества
Търговци – публични предприятия
Едноличен търговец (ЕТ)
Правната уредба е в чл. 56 – 60а ТЗ.
Характеристики:
ЕТ е физическо лице, придобило търговско качество по чл. 1, ал. 1 или ал. 3 ТЗ.
Лицето трябва да е дееспособно и да има местожителство в страната (чл. 56 ТЗ).
Няма значение дали лицето е български гражданин, чужд гражданин, с двойно гражданство или апатрид.
Някои автори считат, че признаването на търговско качество разширява правоспособността на лицето, но това не е вярно.
Правоспособността е възможността да бъдеш носител на права и задължения (чл. 1, ал. 1 ЗЛС).
Всяко физическо лице е правоспособно, дори и да не е търговец.
Всяко физическо лице може да извършва търговски сделки по занятие и те няма да са недействителни, дори и лицето да не се е вписало в търговския регистър.
Задължения при придобиване на търговско качество:
Ако ФЛ организира предприятие по търговски начин (чл. 1, ал. 3 ТЗ) или извършва по занятие търговски сделки, то придобива търговско качество и трябва да се впише в търговския регистър.
Ако лицето не се впише, носи административнонаказателна отговорност по ЗТРРЮЛНЦ.
Независимо дали е вписано или не, лицето трябва да води счетоводство, да плаща данъци като ЕТ и т.н.
Сделките, които лицето сключва, също следва да се третират като търговски.
Ограничения:
Едноличните търговци могат да извършват всякакви сделки, освен тези, за които има ограничения (банкова и застрахователна дейност).
Придобиването на търговско качество не води до възникване на нов правен субект.
Титуляр на всички права и задължения е едно и също физическо лице, независимо дали се касае за търговски или гражданскоправни сделки.
Имуществото на физическото лице е общо, но се разделя на част, включена в търговското предприятие, и част извън него.
ЕТ отговаря с цялото си имущество както за гражданскоправните, така и за търговскоправните си задължения.
Дееспособност:
За да придобие търговско качество, физическото лице трябва да бъде дееспособно.
Дееспособни са пълнолетните физически лица, които не са поставени под запрещение.
Непълнолетните лица и лицата под запрещение не могат да бъдат търговци.
Изключение: еманципирано непълнолетно лице по чл. 6, ал. 4 СК, но с ограничения при разпореждане с недвижим имот (само с разрешение на районен съд).
Местожителство:
Едноличният търговец трябва да има местожителство в страната.
Вместо „местожителство“ ЗГР използва термините „постоянен адрес“ и „настоящ адрес“.
Постоянен адрес: адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1 ЗГР).
Винаги на територията на Република България.
Всяко лице може да има само един постоянен адрес.
Само български гражданин, който живее преимуществено в България, може да има постоянен адрес.
Настоящ адрес: адресът, на който лицето пребивава (чл. 94, ал. 1 ЗГР).
Всяко лице има само един настоящ адрес.
Настоящият адрес на българските граждани може да бъде и в чужбина.
Според проф. Калайджиев терминът „местожителство“ съвпада с понятието „постоянен адрес“.
Ако физическото лице живее предимно в чужбина, то няма постоянен адрес и не отговаря на изискванията за вписване в търговския регистър като ЕТ.
Търговци могат да бъдат и дееспособни чужденци.
Чужденци:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец е всяко лице, което не е български гражданин, освен гражданите на държавите – членки на ЕС и членовете на техните семейства, както и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства.
Чужденците могат да имат постоянен и настоящ адрес в България.
Чужденците трябва да имат разрешение за постоянно пребиваване, за да придобият търговско качество като ЕТ. Това се отнася само за граждани на чужда държава.
За лица без гражданство; лица със статут на бежанец или хуманитарен статут; лица, на които е предоставено убежище, не е необходимо разрешение за постоянно пребиваване, за да имат постоянен адрес.
За гражданите на държави – членки на ЕС и членовете на техните семейства трябва да получат разрешение за постоянно пребиваване, за да имат постоянен адрес.
Според проф. Калайджиев изискването за местожителство няма смисъл, особено за гражданите на ЕС.
Придобиване на търговско качество (ТК):
Следствие от осъществяването на всички предпоставки:
Физическо лице
Дееспособно
Има местожителство у нас
Отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 1 ТЗ или чл. 1, ал. 3 ТЗ
Вписването в търговския регистър не е конститутивен елемент от придобиването на търговско качество.
Забрани за придобиване на търговско качество (чл. 57 ТЗ):
Лице в производство по обявяване в несъстоятелност (но все още не е обявено).
Ограничението се отнася до съдружници в персонално дружество или лице, което прикрива търговска дейност чрез негов неплатежоспособен длъжник.
Съгласно чл. 610 ТЗ неограничено отговорни съдружници има в събирателното дружество, командитното дружество и командитното дружество с акции.
Забраната важи за периода между откриване на производството по несъстоятелност и обявяването на търговското дружество в несъстоятелност.
Лице, което е невъзстановен в правата си несъстоятелен.
Възстановяването в правата касае т.нар. „реабилитация“ (чл. 747 ТЗ).
Материалноправните предпоставки за възстановяване са уредени в чл. 748 ТЗ.
Лице, което е осъдено за банкрут.
Престъплението банкрут е уредено в чл. чл. 227в – 227д НК.
Правата на длъжник, осъден за банкрут, не могат да бъдат възстановени по реда на производството за реабилитация, уредено в ТЗ.
Лице, което е управлявало лошо бизнес, стигнало се е до производство по несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори. Тези лица могат да придобият ТК, ако бъдат реабилитирани (чл. 747, ал. 2 ТЗ).
Търговецът е бил лишен от право да упражнява търговска дейност - това ограничение касае само хипотезите на осъждане за банкрут, а не е отделно основание.
В други нормативни актове са уредени и други забрани, но те са от различно естество и смисъл. Например забрани за ЕТ да бъдат длъжностни лица или да упражняват свободни професии.
Ако ЕТ извършва някоя от тези дейности, това не засяга търговското му качество, а е основание за освобождаването му от длъжност или за невъзможността му да упражнява някаква свободна професия.
Вписване в търговския регистър:
ЕТ трябва да бъде вписан в търговския регистър, но самото придобиване на търговско качество не подлежи на вписване, а само правноиндивидуализиращите данни на ЕТ.
Легитимиран да извършва вписването е самият ЕТ. Той има административноправно задължение да поиска вписване.
Вписването се извършва въз основа на заявление, към което се прилага образец от подписа и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност и не е регистрирал друга фирма като ЕТ.
В регистъра се вписват:
Имената на ЕТ
Постоянният адрес на физическото лице
Седалище и адрес на управление на ЕТ
Предмет на дейност - търговците имат обща правоспособност.
Не е необходимо да се посочва начин на представляване на ЕТ, тъй като той, бидейки дееспособно физическо лице, няма нужда от представител. Ако желае, може да впише прокурист или да упълномощи търговски пълномощник.
Към заявлението се представя образец от подписа и декларация, че търговецът не е бил лишен от право да упражнява търговска дейност, че лицето не е в производство за обявяване на несъстоятелност, че не е невъзстановен в правата си несъстоятелен, че не е осъждано за банкрут и че няма друга фирма като ЕТ.
Вписването няма конститутивно действие, а само оповестително действие и действие на обществено доверие.
Фирма:
ЕТ трябва да има фирма, която служи за означаване на търговското качество.
Важат общите изисквания на чл. 7 ТЗ и специалните правила за фирма на клон, особеностите на фирмата при несъстоятелност или ликвидация и т.н.
Специални правила: уредени в чл. 59 ТЗ.
Задължителни и същевременно индивидуализиращи ЕТ белези са личното и фамилното име или бащиното име, с което той е известен в обществото.
Личното и фамилното име или съответно бащиното име на лицето се включват в търговската фирма без съкращения.
Означението „едноличен търговец“ или „ЕТ“ не е задължителен елемент от търговската фирма.
Съгласно чл. 58, ал. 4 ТЗ едноличният търговец може да има само една търговска фирма.
Съпружеска имуществена общност (СИО):
Към ЕТ може да намери приложение режимът на СИО.
Съотношението между търговското предприятие и имуществото в режим на СИО е уредено в чл. 22 СК.
Съгласно чл. 22, ал. 3 СК „вещните права, които са придобити от съпруг – едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие не са съпружеска имуществена общност“.
Предпоставки за изключване на имущество от режима на СИО:
Вещното право да е придобито от съпруг - едноличен търговец по време на брака.
Трябва да е придобито от лицето в качеството му на ЕТ.
Волята за това трябва да е видна от съответната сделка или правопораждащ факт.
Вещните права, придобити преди лицето да е станало ЕТ, не са част от търговското предприятие.
Вещното право трябва да е предназначено за упражняване на търговската дейност на ЕТ.
Всеки вещно право, придобито от съпруга с оглед извършването на търговската дейност, се смята за включено в търговското предприятие.
Търговският характер на вещното право и предназначението му да обслужва търговската дейност са обективни характеристики.
По отношение на вещните права, които са част от търговското предприятие, се прилагат правилата за трансформацията на чл. 25 СК.
Ако съпругът – ЕТ поеме задължения във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно по реда на чл. 32, ал. 2 СК.
При развод съпругът, който не е търговец, има право да получи част от стойността на вещните права, включени в предприятието на другия съпруг, ако са придобити по време на брака, са на значителна стойност и ако е допринесъл за придобиването им (чл. 30, ал. 2 във връзка с ал. 1 СК).
Съгласно чл. 27, ал. 5 СК съпружеската имуществена общност се прекратява и при влизане в сила на решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на съпруга – едноличен търговец.
Прехвърляне на предприятието на ЕТ:
Търговското предприятие на ЕТ се прехвърля по общите правила на чл.15 – 16а ТЗ.
Търговското предприятие на ЕТ може и да се наследява по правилата на наследственото право.
Завещанието на предприятие е едностранна сделка, която трябва да се извърши в предвидената от ЗН форма – саморъчно или нотариално завещание.
Всички призовани наследници, които са приели наследството, наследяват предприятието, а не само онзи, който поема предприятието. Ако се води процес срещу наследодателя, всички наследници се конституират като страна в процеса при условията на чл. 227 ГПК.
Търговската дейност може да се продължи от някой от наследниците, ако той поеме предприятието (чл. 60, ал. 2 ТЗ).
Според проф. Калайджиев, това означава само един от наследниците да придобие цялото предприятие. Тогава той може да поеме предприятието и да продължи търговската дейност:
Посредством договор, който е разновидност на доброволната делба.
Този договор следва да бъде формален и да се подчинява на правилата на чл. 15 ТЗ.
Въз основа на съдебна делба.
Посредством повече от един договор, ако всеки наследник с отделен договор прехвърля по реда на чл. 15 – 16а ТЗ идеална част от предприятието на този, който ще продължи дейността.
Предприятието на ЕТ може да бъде продължено само от наследник – физическо лице. Юридическо лице не може да продължи дейността на предприятието на ЕТ.
Наследникът трябва да бъде дееспособен и да има местожителство в страната, т.е. да отговаря на общите изисквания на чл. 56 ТЗ.
Търговската фирма може да бъде прехвърлена само заедно с предприятието.
За да бъде прехвърлена търговската фирма е необходимо изрично съгласие на прехвърлителя и на приобретателя.
Самата уговорка за прехвърляне на фирмата също е формална.
Фирмата на ЕТ – наследодател може да бъде запазена, само ако наследникът е физическо лице.
Правоприемникът (независимо дали е наследник или друг правоприемник) не е длъжен да извършва същата търговска дейност, каквато е извършвал прехвърлителят/наследодателят.
Изгубване на търговско качество:
ФЛ може да изгуби търговското си качество при отпадане на някоя от материалноправните предпоставки за придобиване на търговско качество, т.е. ако престанат да бъдат налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 или чл. 1, ал. 3 ТЗ, ако физическото лице почине, бъде поставено под запрещение или ако то се установи да живее в чужбина.
Отпадането на търговското качество налага вписването на ЕТ в търговския регистър да бъде заличено – чл. 60а ТЗ.
Заличаването трябва да се поиска в 7-дневен срок – чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
При прекратяване на дейността, към заявлението за заличаване следва да се приложат удостоверение за уведомяване на ТД на НАП по чл. 77, ал. 1 ДОПК и удостоверение по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.
При поставяне под запрещение към заявлението за заличаване се прилагат препис от съдебното решение и удостоверение от органа по настойничеството и попечителството за назначаване на настойник или попечител.
Легитимиран, съответно задължен, да иска заличаване е самият ЕТ. Ако той е починал, това задължение тежи върху неговите наследници. При поставяне под пълно или ограничено запрещение, заявлението за заличаване следва да бъде подадено от неговия настойник или попечител.
Заличаването няма конститутивно действие, а оповестително действие и действие на обществено доверие.
След заличаването не могат да се извършват последващи вписвания по партидата на ЕТ.
Не се допуска възобновяване на дейността на заличен ЕТ.
Няма пречка същото ФЛ, след като веднъж е било заличено като ЕТ, да организира отново предприятие и да се впише пак като ЕТ.
Откриване на производство по несъстоятелност за починал или заличен ЕТ:
Чл. 611 ТЗ урежда възможност за откриване на производство по несъстоятелност на ФЛ, което е загубило търговско качество поради смърт или заличаване. Целта е да не се смесват имуществата на наследодателя – ЕТ и наследника.
Чл. 611 има сила и за невписан в регистъра ЕТ.
Смъртта, съответно заличаването, следва да е настъпила преди подаването на молбата.
Починалият/заличеният трябва да е бил неплатежоспособен преди настъпването на смъртта/заличаването.
Срокът за подаване на молбата е едногодишен.
При смърт легитимирани са наследниците или лице по чл. 625, ал. 1 ТЗ. При заличаване – лицето, което е заличено, така и лице по чл. 625, ал. 1 ТЗ. Купувач на наследство не е активно легитимиран и срещу него не може да се открива производство по несъстоятелност.
Ответна страна е приелият наследството наследник/ци
Компетентен е ОС по седалището на търговеца към момента на смъртта, съответно на заличаването.
В масата по несъстоятелност влизат всички секвестируеми имуществени права, влючени в наследствената маса, към момента на откриване на производството, тези, с които впоследствие се е увеличило имуществото, както и ½ ид. ч. от СИО.
Наследникът отговаря за задълженията на наследодателя с личното си имущество независимо от производството по несъстоятелност, освен ако е приел наследството по опис.
В случай че откритото производство по чл. 611 е последвано от производство по несъстоятелност срещу наследника, който е търговец, двете производства се сливат, но трябва да се установи разделност на имуществото на наследника от това на наследодателя.