Най-важното от всяка тема
Израил (Израел) - Божи народ
нов Израил - християнин
успение - датата на смърт на светец
ипостос - лице
христос - спасител
месия - спасител
сотер - спасител
Света Троица - Бог Отец, Бог Син, Свети Дух
евреин - неповярвал човек
Бог създава света чрез Словото
Септуагинта - превод на Седемдесетте на Стария завет
Масуретски - превод, затичан от евреи
Брой книги в Стар Завет - 50
Брой книги католици - 46
Брой книги протестанти - 39
Брой книги православие - 50
Брой книги в Нов Завет - 27
Брой евангелия в Новия завет - 4 (1,2,3 - Исус, 4 - философско)
11 книги навлизат по-късно в Библията (второканонични/дефтероканонични) - 2 и 3 книга на Ездра, книга Товит, Юдит Премъдрост
Соломонова, Премъдрост на Исус син Сиромахов, Послание на Йеремия, книга на пророк Варух, 1,2,3 книга Макавей
Откровение - последна библейска книга (края на света)
кориц - книга
дамаскин - сборници, съдържащи слова в основата си на писане от византийски книжовник Дамаскин Студит
приписка - добавка към текст, която е странична от съдържанието му
палимпсест - текст, който е написан на пергамент, след това е изтрит и отгоре на него е написан нов текст
Характерни особености на старобългарската литература
Теоцентричен модел на възприемане на света
основен проблем - Познаваем ли е Бог
най-високо в йерархията стои Светата Троица
цел - да се възстанови първоначалната връзка с Бога
догма - правило
догматика (доктрина) - дял от християнството, в което се поставя същината на религията
Библията не е литература, а абсолютна истина
отшълец - човек, който се оттегля от света и отива в пустинята (място, където няма хора)
313 г. - християнството става официална религия
Иконата е икона, когато се надпише светеца
житие се пише за мъртвец
За светец се пише житие, похвално слово и служба
2 вида жития - проложно (предназначени за църквата) и пространно (индивидуална личност)
Причини за възникването на старобългарската литература. Времеви обхват. Характер и връзка с византийската литература
Причина за възникване
приемането на християнството в България
Времеви обхват
възниква през втората половина на IXв. и продължава почти до края на XVIIв.
Връзка с византийската литература
ст. лит. е преводна от виз. лит.
поне 90% са преводни
Основна книга - Типик, още Устав (показват начина, по който се правят богослуженията)
Периодизация
I период
начало: последната четвърт на IXв. (пренасянето и прилагането на Кирило-Методиевите преводи в България
край: почти до началото на XIв. (падането на България под византийско владичество)
Златен век на старобългарската литература
Характерни са интензивните преводи от византийски в гръцки на литургически книги
Изгражда се системата от жанрове; създават се агиографски (житие, похвално слово) и химнографски (служба) произведения
агиография - включва текстове за светци, написани в проза
химнография - песенни произведения за светци
ерес - неофициално изменение на религията (пр. богомили, варлаамити, масалиани и др.)
езичество - нищо общо с християнството (т.е. религии, различни от християнството); релииги, вярващи в многобожие
II период
начало: 1018г.
край: края на XIIв.
характерно е разпространението на апокрифи
Български апокрифен летопис
произведения от този период:
Житие на св.Иван Рилски
Солунската легенда
Текстове за обслужване на култовете на западнобългарските светци отшелници
Теофилакт Охридски
архиепископ
Житие за Климент Охридски
III период
обхваща целия XIIIв.
тенденция: Търново да се превърне във важен политически религиозен център на Балканите
причина: Търново да замени през 1204г. падналия Константинопол
пренасят се мощи на светци в Търново, които се превръщат в покровители на града
съставя се Търновски пантеон
създават се богослужебни произведения за обслужването на новите памети
IV период
обхваща XIVв.
характерен с влияние на исихазма върху литературните творби
появява се стилът плетение словес
разцветът на литературата в този период се свързва с Търновската книжовна школа
V период
обхваща XVIв.
Софийска книжовна школа
Поп Пейо и Матей Граматик
Обширни жития за новите софийски мъченици Георги и Никола Софийски
VI период
начало: XVIIв.
край: до края на XVIIIв.
характерен с прехода към новобългарския език
популярен жанр - дамаскин
Кирил и Методий – живот и дейност
Славянски извори:
Най-авторитетните извори са написани през IXв. от техните ученици и съвременници
Пространно житие на Кирил
Пространно житие на Методий
всички творби, които служат за отбелязване на паметта на двамата братя
Служба за Кирил с 2 канона
Служба за Методий с 2 канона (автори: Климент Охридски и Константин Преславски)
Проложно житие за Кирил и Методий
Похвално слово за Кирил от Климент Охридски
Похвално слово за Кирил и Методий
Произведения, написани за учениците им, дават сведения и за учителите:
За буквите - Черноризец Храбър
Първо славянско житие на Наум
Службата за Климент Охридски
Приписката на Тудор Доксов от 907г.
Пролог към “Небеса“, съставен от Йоан Екзарх
Проложни жития за Кирил и Методий
Латински извори:
Поменик от маннастира Райхенау
списък с имената на Методий и учениците му
Латински извори от кореспонденцията на папа Йоан VIII (872-882г.)
Писмата са до немските епископи и до моравския княз Светополк (870-894г.)
Лат. изв. от кореспонденцията на папа Стефан V (885-891г.)
отнасят се до съдбата на моравската мисия след смъртта на Кирил
доказват забраната на славянското богослужение в Моравия след смъртта на Методий
Залцбургски меморандум
разказва за дейността на Методий в Панония
Писмо на Анастасий Библиотекар до Гаудерик Велетрийски
съобщава за 3 произведения, написани от Кирил в памет на свети Климент Римски
Италианска легенда
сведения за откриването на мощите на папа Климент Римски от двамата братя и пренасянето им в Рим (867г.)
Гръцки извори:
Пространно житие на Климент Охридски от Теофилакт Охридски (XIв.)
житие на старобългарски език
Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан
авторът използва по-голямото житие на Теофилакт и други недостигнали до нас източници (XIIIв.)
Пространно житие на Наум Охридски от Константин Кавасила
Кратко житие на Наум Охридски
Химнографски произведения за Климент и Наум
Старобългарската литература през IX-X век. Преслав като книжовен център.
най-голям разцвет
Златен век
книжовна школа - културна дейност
…
Жанрова система
Богослужебни жанрове
миней (от гр. месечник) - изключително разпространен; съдържа службите за празниците, според дните от месеца, т.е. по реда на неподвижния празничен цикъл
празничен миней - служби за избрани дати от годината, като в отделните представители на жанра датите, за които има служби, може частично да се различават
всекидневен (служебен) миней - има 12 тома/6тома (1 том=2 месеца), има служби за всеки ден от месеца
Триод = трипесенец - съдържа трипесенни канони и придружаващите ги малки жанрове (песнопения за подвижния празничен цикъл)
постен триод - включва химнографски песнопения с покаен характер и обхваща времето от подготвителните недели за Велики пост (49 дена) до Лазарова събота
Неделя на митаря и фарисея
Неделя на блудния син
Неделя на месопустна
Неделя сиропустна
Константин Преславски създава постен триод на старобългарски език с най-дългия акростих
цветен триод - включва периода от Великден до Петдесетница и те са с възкресен, радостен характер
Октоих = осмогласник на български - книга, в която се поместват песнопенията за седмичното богослужение
Требник - частно богослужение, съдържащо текстове за църковните тайнства (използват се от служебника)
Служебник - използва се от служебник
Златоустова литургия
Василиева литургия
Литургия на преждеосвещените
Малки жанрове форми
миней
служба
вечерен дял
стихири (3 броя) + 1 тропар/четива-паримии (старозаветни)
утринен дял
канон (стб. Правило) - химнографски жанр
След 3. песен - седален
След 6. песен - кондак и икос
След 9. песен - тропар светилен
Роман Сладкопевец, Андрей Критски, Йосиф Песнописец, Теофан Начертани, Йоан Дамаскин, Козма Маномски
Извънбоголужебни жанрове
поетически жанрове
изосилабичен принцип
малко в старобългарска литература
“Азбучва молитва“
“Проглас към Евангелието“
(Изборно евангелие - богослужение в храма; Четириевангелие - индивидуален прочит)
молитва
може да бъде в различни форми (прозаически или химнографска)
ораторски/риторически жанрове
похвално слово
Похвално слово за Кирил от Климент Охридски
Слово за богоявление от Климент Охридски
Слово за Благовещение от Климент Охридски
Похвално слово за четиридневния Лазар
поучително слово
Поучиеня за Преображение Господне от Климент Охридски
Слово за Възнесение Господне от Йоан Екзарх
Слово за Йоан Богослов от Йоан Екзарх
полемично слово
тържествено слово
светски слова
Похвала за цар Симеон
Надгробно слово за Киприан от Григорий Цамблак
агиография (агиографска проза)
пространно житие
разказ за пренасяне на мощи
(проложно житие - богослужебен жанр, който влиза в агиографията)
сборници с патерични разкази - за монаси
прозаически
повест
Варлаам и Йоасаф
Стефанит и Ихнилат
Повест за кръстното дърво
Троянската притча
разказ, роман
историческо произведение
Александрия
указателен жанр
прогностични произведения
Гръмник
Коледник
извънкултов жанр
диетолози
астрологически
апокрифни/ниски жанрове
апокрифи
гадателни книги
дамаскин
Ритъм в средновековната литаратура. Разновидности и функция на ритъма. Ритмизирани творби в поезията и прозата
Ритмизирана проза
най-често срещаната форма на ритъм е тонична
изречение или фрази, състоящи се от еднакъв брой пълнозначни думи, т.е. От еднакъв брой думи, които имат самостоятелно ударение
Настане вечер месец изгрее/звезди обсипят свода небесен
Ритъм в поезията
стихове - гранеса
акростихове - краегранеса
3 вида ритъм във византийската литература
Метрически - основава се на наличието на дълги и кратки гласни. Този вид ритъм се основава на изосилабизма (равносричността), без оглед на разположението на ударенията в стиха. Стиховете имат и цезура (вътрестихова пауза), която има постоянно място в стиха.
Ритмическа система - основава се на неравносрични стихове, изграждани от силабични групи, в които играе роля ударението, но този вид ритъм не е тъждествен с античната или силаботонична стъпка. То е свързан с музиката и се използва в църковнопесенната поезия.
Политически стих - стиховете са съставени от еднакъв брой срички с цезура, обикновено след 8 сричка, ако стиховете са от 15 срички. Политическият стих е най-близък до съвременното силаботоническо стихосложение, без да е идентичен с него. Преди 10.в. той се среща рядко във византийската поезия.
3 вида ритъм в старобългарската литература
изосилабичен - свързана с метричната
Проглас към Евангелието
Азбучна молитва
Похвала на цар Симеон
стихотворението акростих “Гранеса добра Константинова”
музикално-речеви
стереографските произведения (в отделни произведения той може да бъде силабичен - Ямбически канон за Рождество Христово от Константин Преславски)
синтактично-интонационен
Климент Охридски – жизнен и творчески път. Наум Охридски
Произведения, съдържащи акростих с името на Климент Охридски
Цикъл от шест общи служби за апостол, пророк, преподобен, светител, мъченик и мъченици
Цикъл от 6 предпразнични канони трипесници за ПРедпразненство на Богоявление
Канон за Успение Богородично
Канон за ризата и пояса на Богородица
Канон за Евтимий Велики
…
Ораторска проза
Наставления за празници
Поучение за Светата Неделя
Поучение в памет на апостол или мъченик
…
Константин Преславски. Творческа работа върху "Проглас към Евангелието"
Химнографско творчество:
Службата за Методий
Други произведения в Минея:
Канон за Рождество Христово с постихов акростих
Цикъл от 24 предпразнични стихири за Богоявление
…
Други произведения в Октоиха:
За събота - Осмогласни цикли за Света Троица
Цикъл от 24 стихири (по 3 за всеки глас)
Цикъл от 8 канона
Йоан Екзарх
Богословие (Небеса)
Шестоднев
компилативно съчинение
Черноризец Храбър
Българската литература по времето на цар Петър (927–969)
"Богомилството като обществено движение и религиозно-еретическо учение."
Противобогомилска книжнина
Апокрифна литература
"Старата българска литература през епохата на византийското владичество"
"Старата българска литература по време на Второто българско царство. Българската литература през XIII век"
Старата българска литература през XIV век
Търновска книжовна школа
Евтимий Търновски
Григорий Цамблак
Старата българска литература през XV век
Българската литература през XVII–XVIII век