Untitled

Въведение

В годините на Втората световна война отношението на Съединените щати към България претърпява съществена еволюция. Първоначално малката балканска страна не предизвиква особено американския интерес, благодарение на изолационистичната политика на Вашингтон, която доминира американската външна политика в периода след Първата световна война.

Изолационистична политика

Вашингтон приема стъпка на дистанционно наблюдение, характеризираща се с неучастие в европейските дела през междусветовия период. Съединените щати предпочитат да оставят себе си в ролята на неангажиращ наблюдател, за да ограничат риска от конфликт и да запазят ресурсите си. В контекста на България, американската дипломация следва принципа на обективност, установяваща се при мирните преговори след Първата световна война.

  1. Търсене на обективност

    • Участието на американските дипломати в Париж след Първата световна война допринася за разясняване на международната политическа ситуация.

    • Опити да се отчита справедливостта на българските претенции, свързани с територии, загубени след войната, играят важна роля в изграждането на дългосрочни отношения.

  2. Културни и търговски контакти

    • Съединените щати запазват образа си на обективен съдник по споровете на Балканите, поддържайки ограничени, но значими културни и търговски контакти с България, които спомагат за взаимното разбирателство.

Отношението към България преди Втората световна война

Дистанцираността на САЩ, поради предпочитаният изолационистичен курс, съответства на желанието за запазване на световния мир, но също така ограничава активните усилия на САЩ да влияят на политическия климат в България.

  1. Следене на политическите изменения

    • Интересите на САЩ са насочени към проясняване на българските позиции към Германии и балканските съседи, особено по време на нарастващото влияние на фашистките режими.

    • Американската гледна точка: По-целесъобразно е България да образува антигерманска коалиция или да не се свързва с Германия, за да се предотвратят по-дълбоки нарастващи конфликти.

  2. Непосредствени действия

    • Необвързването на България трябва да се насърчава с приемлива за страната цена, включително икономически предложения и подкрепа.

    • Необвързаността на САЩ с балканските държави е използвана като основание за съобразяване с българските амбиции, включително предоставяне на хуманитарна помощ.

Вход в Втората световна война

Обявяването на неутралитет от страна на САЩ на 5 септември 1939 г. потвърждава продължаващия изолационизъм, ограничен до събиране на информация и подкрепа за неутралността.

  1. Инициативи на САЩ

    • Посещения на заместник-държавния секретар в Западна Европа целят усилване на дипломатическите отношения и проучване на основните политически настроения.

    • През февруари 1940 г. САЩ предлагат създаване на блок на неутралните, без конкретни стъпки за въздействие, което показва нежеланието за активна намеса.

  2. Отговор на България

    • Българските дипломати признават предложението за „благородно“, но забавят отговора си, което е стратегичен ход да се запази гъвкавостта на страната.

    • Наличие на нагласи за подкрепа, свързани със запазването на мира на Балканите, като част от политиката на неучастие.

През 1940 година и последващи събития

След фалита на изолационизма, САЩ продължават да се фокусират върху наблюдението на политическите развития.

  1. Американска политика

    • САЩ отказват конкретна помощ на Гърция по време на конфликта с Италия, демонстрирайки ясна политика на неучастие.

    • Президента Рузвелт признава необходимостта от материална подкрепа за Великобритания, което сигнализира за промяна в американската стратегия.

  2. Български позиции

    • Поддържане на добри отношения с цар Борис и българския народ, целящи предотвратяване на обвързването с Тристранния пакт, затвърдява позициите на България като буферна зона.

Стремеж към сближаване и усилия за защита

  1. Посещение на Донован

    • Пълномощният министър Джордж Ърл е изпратен да укрепи „сърдечните отношения“ и да проучи българските намерения към Германия.

    • Действията на САЩ остават в сферата на информация и наблюдение, като не се реализират конкретни мерки.

  2. Нарастването на германския натиск

    • Към края на 1940 г. натискът от Германия расте, а САЩ опитват да запазят неутралитета, въпреки растящите предизвикателства за балканската сигурност.

Американска реакция към българската агресия

На 19-20 април 1941 г. САЩ класифицират България като агресор след започването на войната.

  1. Съмнения в българските намерения

    • САЩ блокират българските авоари и призовават за непозволяване на териториални изменения, постигнати под натиск, което води до дипломатически последствия.

    • Рузвелт обвинява България в съучастничество и разрушаване на европейската цивилизация, разглеждайки правителството в София като заплаха.

  2. Последващи реакции

    • Негативни нагласи сред американската общественост, нарастващи след конфликта с Югославия и Гърция, обострят общественото мнение срещу братския режим в България.

    • Преосмисляне на отношенията между САЩ и България заради различията в дългосрочните стратегии и сътрудничество.

Динамика на отношенията в рамките на края на войната

  1. Навлизане на съветските войски

    • Съветският съюз започва настъпление на Балканите, засилвайки натиска върху България и провокирайки нови геополитически размествания.

  2. Променена позиция на САЩ

    • През 1944 г. САЩ заемат по-прагматичен подход, насочен към подпомагане на българските антигермански усилия след капитулацията на Румъния, което променя динамиката на политическите отношения и изисква нови стратегии за управление на следвоенния ред.